Valerie: It seems strange that my life should end in such a terrible place, but for three years I had roses and apologized to no one. I shall die here. Every inch of me shall perish. Every inch, but one. An inch. It is small and it is fragile and it is the only thing in the world worth having. We must never lose it or give it away. We must NEVER let them take it from us.
———————————————————————–
Evey Hammond: I’ve witnessed first hand the power of ideas, I’ve seen people kill in the name of them, and die defending them… but you cannot kiss an idea, cannot touch it, or hold it… ideas do not bleed, they do not feel pain, they do not love… And it is not an idea that I miss, it is a man… A man that made me remember the Fifth of November. A man that I will never forget.
———————————————————————–
V: But again, truth be told, if you’re looking for the guilty you need only look into a mirror.
———————————————————————–
Creedy: Die! Die! Why won’t you die?… Why won’t you die? V: Beneath this mask there is more than flesh. Beneath this mask there is an idea, Mr. Creedy, and ideas are bulletproof.
———————————————————————–
Evey Hammond: Who are you? V: Who? Who is but the form following the function of what, and what I am is a man in a mask. Evey Hammond: Well I can see that. V: Of course you can. I’m not questioning your powers of observation, I’m merely remarking upon the paradox of asking a masked man who he is.
Един от най-най-най…(~ най) запомнящите се филми, които съм гледала! От онези, при които след като на екрана се изпише ‘The End’ и финалните надписи се изнижат, ти оставаш загледан в монитора още няколко секунди и единственото, което можеш да кажеш е: ‘Уау”. После с дни имаш чувството, че нещо те човърка отвътрешната страна на черепа и не можеш да се оттървеш от разните там вдъхновени образи и цитати. Окей, при вас може и да не е ТОЧНО така, но е, схванахте идеята! xD Иначе, пуснаха го през 2005, но има онова характерно за старите филми излъчване… Да речем, че липсва ‘дежурната’ заблудена блондика със сложен любовен живот и богат вътрешен свят. Брххх. However, в главната женска роля е Натали Портман, не че толкова я харесвам, всъщност май само в ‘Междузвездни войни’ съм я гледала, a там като принцеса Лея не ми направи голямо впечетление, изключваме фризурата и орязания outfit – мхм, за него и аз признавам, че беше hot xD. Във ‘V for Vendetta’ обаче беше жестока, толкова добре си изигра ролята… направо я изживя. Рядко нечия игра ме впечетлява толкова, но пък и персонажът някак не позволява представяне различно от отлично. В главната мъжка роля е Хюго Уийвинг, който пък никога не ми е бил симпатичен – нито като външност, нито като игра. Но ето, че се влюбих в героя му(Ви). За него нямам достатъчно думи – за Ви, не за Хюго xD - трябва да се гледа и това е. Като цяло филма е много чувствен, макар че любовната история е на втори план, държи те през цялото време на нокти и е ужасно непредвидим. А това отгоре са ми любимите цитати, дори само заради тях си заслужава да се гледа…
Силно афектирана от всичко случило се напоследък /you don’t wanna know/, аз реших че е време да подредя приоритетите си. За целта съставих списък с качества, които рицарят на бял кон[!!!] трябва да притежава.
• Да не е психопат.
• Винаги да ми отваря вратата и да ме пуска да минавам преди него.
• Да прекарва пред огледалото по-малко време от мен.
• Да зачита мнението ми, но и да си има свое собствено и да го защитава.
• Да не позволява да му се налагам.
• Да чете много и разнообразна литература.
• Всичките му чорапи да са от различни чифтове.
• Винаги да е много рошав – без гел за коса.
• Да не се опитва да сваля приятелките ми.
• Принципно да не е кавалер, но за мен да прави изключение.
• Да ми помага дори, когато му казвам, че няма нужда.
• Да не ме оставя да го разкарам.
• Да знае точно какво иска.
• Да обича да прави снежни човеци.
• Да няма нищо против да му звънна в три часа сутринта, за да му кажа че ми е скучно и не мога да заспя.
• Да предпочита шоколадовия сладолед пред ваниловия.
• Винаги да казва, каквото мисли.
• В никакъв случай и при никакви обстоятелства да не слуша чалга.
• Да обича анимации.
• Да защитава някаква кауза.
• Да не ме кара да избирам между него и приятелите ми.
• Да обича изненади.
• Да играе видеоигри.
• Да мирише на сапун.
• Да не се интересува от това, какво мислят другите за него.
• Да може да ме напикае от смях.
• Да не носи слънчеви очила вечер.
• Да ми асистира в идиотските ми пориви.
• Да може да танцува заешкият танц.
• Фобиите и маниите ми да не го стряскат.
• Да предпочита кучетата пред котките.
• Да не се заяжда с пороците ми.
• Да не се опитва да ме променя.
• Да си има свои пороци.
• Изобщо да не разбира от мода… и да не му пука.
• Да слуша музика, която и аз харесвам.
• Да има отвратителен навик, който да не понасям.
• Да носи на майтап… много.
• Никога да не ми се сърди.
• Да излиза смешно на снимки.
• Да обича дъжда.
• Да обича топъл шоколад.
• Да ми казва неща, които не казва на никой друг.
• Да се прави на клоун заради мен.
• Да обича да пътува.
• Да може да си признава, когато греши.
• Да обича да танцува, но да не може.
• Да не драматизира излишно.
• Да пие, но да не се напива.
• Да може да плува.
• Да обича сок от моркови.
• Да е вдетенен и инфантилен, но и надежден.
• Да не си прикрива ръката с уста като се смее.
• Да се смее много.
• Да иска да ме запознава с приятелите и роднините си.
• Да не бели ябълката преди да я изяде.
• Да обича портокали.
• Да обича да спори за глупости.
• Да ми обяснява нещата, които не разбирам без да се надува.
• Да мога да го хвана за ръка без да се притеснявам.
Hello, indeed ;]. Знам, знам – това ми е, ъъъ, третият(?) блог за изминалата година… Добре де, шест месеца! Истината е, че аз притежавам специалната и напълно уникална способност да съсипвам всичко, до което пръсчетата ми се докопат. И така, предните няколко блога бяха провал – къде по лични, къде по технически причини… този обаче ще е различен! Обещавам да се грижа за него с много, много, много(~ много) любов и старание и не само, защото е най-новата идея пръкнала се в трескавата ми главица, а и защото е скъп подарък от мама( a.k.a. Деспи/Анджи/Tennousei). Посвещавам й първия си пост, понеже без нейното съдействие още щях да разгадавам мистичната и напълно непонятна загадка, която представлява за мен безплатния хост и… всъщност до там стигнах в изграждането на блога, но мога да се обзаложа, че нататък става още по-страшно!
И така, Деспи, благодаря ти, че за пореден път прояви отзивчивост и ме избави от мъките ми, благодаря ти и че така самопожертвувателно се зае с нелеката задача да ме наглеждаш да не сбъркам и този блог и ти благодаря, че напоследък си ми такава опора и така търпеливо изслушваш хленчовете ми. Официално ти присъждам наградата за супермайка на годината и ти разрешавам да топиш бисквитената ми особа в мляко, чай или каквото друго там ти хрумне, когато си поискаш (само пази шоколада!). Обичам те и ти посвещавам първия си пост, а и тези, които ще го последват, защото вярвай ми, без теб нямаше да се случат (no fuck, тая работа с хостовете бая ме стресира).
"Experience shows us that love does
not consist of gazing at each other,
but in looking outward together in the
same direction..."
------
"If we listened to our intellect we'd
never have a love affair. We'd never
have a friendship. We'd never go in
business because we'd be cynical:
"It's gonna go wrong." Or "She's
going to hurt me." Or,"I've had a
couple of bad love affairs, so
therefore..." Well, that's nonsense.
You're going to miss life. You've got to
jump off the cliff all the time and build
your wings on the way down."
------
"Someone always waiting for
someone who never comes home.
Always someone loving something
more than that thing loves them. And
after a while you want to destroy
whatever that thing is, so it can hurt
you no more."
“'...Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
..."At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting."” by Cassandra Clare City of Bones
RSS
Коментари