30 Aug 2009
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever
Да бе, знам, звучи като поредната глупост от рода на ‘Чувствителна ли сте?’, ‘Гладна ли сте?’, ‘Ходи ли ви се до тоалетна?’. Все пак реших да го направя, защото в интерес на истината нито съм гладна в момента, нито ми се ходи до тоалетна, за чувства и дума не може да става, така че откровено СКУЧАЯ. Теста се оказа доста нестандартен и интересен и изненадващо, като се позамислих ‘диагнозата’ не е много далеч от истината…
Вашият резултат по скалата ЕКСТРОВЕРСИЯ – ИНТРОВЕРСИЯ:
Характерно за Вашата личност е изявената екстраверсия и отвореност към света. Вие свободно изразявате желанията и чувствата си, метафорично казано сте насочен навън. Непрекъснато се стремите към осъществяването на нови контакти и активно общуване с околните.
Вашият резултат по скалата за ПСИХОТИЗЪМ:
Не смятате ли, че отдавате прекалено голямо значение на непременната изява на уникалността на Вашата личност? Замислете се за околните, не ги ли пропускате често, зает със собствената си особа?
Вашият резултат по скалата за НЕВРОТИЗЪМ:
Вие сте прекалено загрижен и тревожен човек. Често Ви се случва да сте обхванат от понякога излишни страхове и състояния на безспокойство. Постарайте се да мислите по-малко за лошите неща в живота, все пак животът не винаги е толкова черен.
‘Oтвореност към света‘? Е, да, към онази негова част, която има елементарни хигиенни навици и сертификат за психично здраве. О да, и да не ми влизат в Балончето – без твърде много физически контакти, особено с потни хора, всъщност с тях изобщо. ‘Свободно изразявате желанията и чувствата си‘ – чак пък свободно… Като се замисля, май наистина ТВЪРДЕ свободно си изразявам чувствата, както беше казал един приятел – това плаши хората xD. Затова пък изобщо не се СТРЕМЯ към нови контакти, много моля. Новите контакти се стремят към мен, да се къпят във величието и блясъка ми. Кхъ. Та мисълта ми беше, че накрая малко са се изхвърлили xDD.
‘Не смятате ли, че отдавате прекалено голямо значение на непременната изява на уникалността на Вашата личност?‘ Хммм… Не. ‘Замислете се за околните, не ги ли пропускате често, зает със собствената си особа?‘ И отново – не. Никого не пропускам! А ако пропускам, те са си виновни, ако бяха по-интересни това нямаше да им се случи!
‘Често Ви се случва да сте обхванат от понякога излишни страхове и състояния на безспокойство.‘ Моля, моля! ИЗЛИШНИ страхове ли? Един живот ли живеем? xD Никой страх не е излишен! Всички са нашълно уместни и обосновани! Не ме изкарвайте невротичка… Това, ако искате да знаете, е метод за предпазване от лошите неща! Като заклинание или нещо такова. Ако предварително обмислиш всички начини, по които нещата могата да се преебат, тогава съдбата наистина се затруднява да измисли нещо по-креативно и в крайна сметка съществува вероятността да се откаже и да те остави намира. За малко. ‘все пак животът не винаги е толкова черен‘ – ХА! My ass, точно толкова черен си е, та и отгоре! Злокобните, изпълнени с ирония случки дебнат зад всеки ъгъл. Be prepared, or be screwed! xD
Share on Facebook
30 Aug 2009
by cookie-chanin Lists, Music
Това не е класация, №1 може със същия успех да е и №50 и обратното. Няма значение. Това са песни, на които съм попадала случайно през годините и не са много популярни, но пък са хубави и си заслужава да се чуят – поне според мен, но както знаем музикалния ми вкус е доста спорен, така че… Все пак, enjoy, I hope you like them ^^
- Gin Blossoms – ‘Til I Hear It From You
- One Less Reason – Really Bad Analogy
- State Of Shock – Best I Ever Had
- Death Cab For Cutie – I Will Possess Your Heart
- The New Radicals – I Hope I Didn’t Just Give Away The Ending
- Spin Doctors – Little Miss Can’t Be Wrong
- Blue October – Hate Me
- Deepfield – Get It
- Switchfoot- Always Something
- Black Stone Cherry – Lonely Train
- Blue October – Calling You
- Burn Season – Carry On
- Angels And Airwaves – Love Like Rockets
- The Script-The End Where I Begin
- 32 Leaves – Waiting
- Longwave – No Direction
- Safetysuit – Anywhere But Here
- Chevelle – Another Know It All
- Candlebox – Stand
- State Of Shock – Money Honey
- Everclear – When it All Goes Wrong Again
- Angels And Airwaves – It Hurts
- Course of Nature – 1000 Times
- The Script – Break Even
- Framing Hanley - Hear Me Now
- Gin Blossoms – Follow You Down
- Everclear – Wonderful
- Jack’s Mannequin - Bruised
- Sense Field – You Own Me
- Strata – Never There
- Switchfoot – You
- Death Cab For Cutie – I Will Follow You Into The Dark
- Alter Bridge – Watch Over You
- Default – It Only Hurts
- The New Radicals – You Get What You Give
- Evans Blue – Cold (But I’m Still Here)
- I Hate Kate - Love Association
- Hootie & The Blowfish – Let Her Cry
- State Of Shock – Pieces Of You
- The Cult – Painted On My Heart
- Candlebox – You
- Matchbox 20 – Bent
- Train – Drops Of Jupiter
- Green Eyed Stare – I Don’t Believe
- The Script – Anybody There
- The Panic Channel – Why Cry
- Sense Field – I Refuse
- Ashley Parker Angel – Crazy Beautiful
- Bright Eyes – First Day Of My Life
- Creed – One Last Breath
Share on Facebook
28 Aug 2009
by cookie-chanin Shit Happens
Не е хубаво човек да лъже. Затова пък е ужасно лесно. Понякога не е необходимо даже да се опитваш. Достатъчно е само да не спазиш едно обещание, да престъпиш думата която си дал. Сигурно е наистина неприятно да знаеш, че някой някъде там е разчитал на теб или на това, което си казал, а ти си го предал. И момента, в който осъзнаваш, че вярата, която е имал в теб вече я няма? I wonder how that feels. Обзалагам се, че е ужасно. Почти толкова ужасно, колкото това да те лъжат.
Защо даваш обещания, които не можеш да изпълниш? Защо не се опитваш да изпълниш обещанията, които вече си дал? Защо думата ти струва толкова малко? Чудно ми е дали някога си бил отдругата страна, дали знаеш, колко трудно е да преглътнеш и прикриеш разочарованието. И когато казвам, че няма нищо? Че няма значение? Тогава АЗ лъжа. Защото има значение. Всичко което правиш има значение, защото съм вложила цялата си вяра в теб и думите ти вече не са просто думи, не можеш просто да ги хвърлиш помежду ни и после да ги оставиш да висят, сякаш не е било. Ще ми се да не беше, ще ми се да бях избрала друг път. Само че избрах този и ти си на него. А лъжите ти са толкова заразни:
„Съжалявам, не можах”, „Следващия път ще се постарая повече”, „Направих всичко по силите си”
…
„Няма значение, вече свърши”, „Няма нищо, не съм забелязала”, „Знам че си опитал”
И в края на краищата защо да продължавам да те чакам? Аз вече извървях, каквото можах сама, тук трябваше са продължим заедно, но ти си си на същото място, където беше и в началото. Нищо не се промени, ти не си се променил, няма да и да го направиш. Но… няма значение. Вече свърши. Даже не забелязах. Знам че опита.
28 Август Петък
Седмицата свърши
Share on Facebook
28 Aug 2009
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever
Окей, реших да спортувам. I do that sometimes (взимането на решението, не спортуването, duh). И тъй, имам ново колело, така че сметнах, че трябва да го заведа на някое хубаво място. Чувала бях, че повечето велосипедисти киснат на гребната и помислих, че – знам ли – има причина. Разбира се, че има. Те са едни мазохистични копелета! >.<
Като за начало мисля, че няма да е зле първо да опиша какво представлява Гребната за тези, които никога не са я виждали. Значи, представе те си едно голямо изкуствено езеро, като паница, дълго два километра и широко… е ок, за тва не съм сигурна, ама да кажем 100 метра. През средата му минава мост и е оградено от нещо като асфалтирана алея широка приблизително 4 метра, с тротоар – един метър. Цялото съоръжение принципно е поставено там с цел да host-ва състезания по гребане. През времето, когато състезания няма (което е 99% от времето ИЗОБЩО), там се изсипва цял Пловдив да спортува. Уж. Това, което цял Пловдив не подозира е, колко амбициозни и нереални са въжделенията му! Защото опасността дебне зад всеки ъгъл и приема какви ли не образи! Ето някои от препятствията, с които НЕПРЕМЕННО ще се сблъскате хрумне ли ви, недай си боже, да идете на канала в следобедните часове…
- Пешеходци. Карането на колело на Гребната е като нареждане на тетрис ниво 7, скорост 10. За пешеходците тротоара е една далечна, мистична страна, която не заслужава вниманието им. Толкова по-забавно е да вървят посредта на асфалта на малки групички и да се пръскат във всички посоки, когато най-малко очакваш!
- Майки с колички. Сериозно? Така де, има къде-къде по-безопасни места да си разхождаш детето от Гребната, сещате се, с цялата вода, тълпите непознати и прочие. Пък и там е за спортисти! Да сме честни, да буташ количка не е спорт, а засада. И хич не ме гледайте лошо като аз ви гледам лошо! Отстъпвам ви мястото в автобуса, стига ви толкова!
- Кифли. Реплика: Милоо, дали ако си хвърля бутилката в РЕКАТА ще изплувааа? Първо, на гребният канал му викат КАНАЛ ненапразно. Каквото и да ти е казвала баба ти, това не е река, даже езеро не е, щото е изкуствено. И не, не може да се плацикаш вътре, пише го на табелата, има и картинка за такива като теб. Второ, да, ако си хвърлиш ПРАЗНАТА бутилка във водата, тя ЩЕ изплува. Защото е празна. Като главата ти. Трето, за бога жено, облечи се, не всеки гьол е Черно море, а това определено не е плаж…
- Двойки на колелета. Ок, споменах ли, че асфалтовата алея е САМО четири метра широка. Защо тогава вие непременно държите да карате един до друг? Бъдете влюбени на някоя пейка, на тревата или в храстите! Изобщо не е забавно 15 мин да караш след някакъв чичка и неговата лелка и докато отчаяно се опитваш да се провреш някъде помежду им, а те се клатушкат несигурно на ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ СТРАНИ, да слушаш, как той се оплаква от вероятната й изневяра с вуйчо му. Е, сериозно! Да викаш дядката през ден да ти оправя бойлера и да очакваш мъжът ти нищо да не заподозре е много самонадеяно!
- Олигофрени. Вие си знаете кои сте.
- Зоологическата градина. Някой МОЛЯ да изчисти клетката на лъва! Всичко е ок до към 6 часа, след което духва лек, романтичен бриз и очите ти се насълзяват.
- Състезатели. О-М-Г. Следната ситуация: Карам след някакъв чичкa, който не е първа младост и се движи доста бавно, затова решавам да го изпреваря. Давам наляво… И той тръгва наляво. Пробвам надясно… И то тръгва надясно. След което се оглежда назад доволно и започва да кара по бързо… o.0 Така и не разбрах дали си въобразяваше, че е във Формула 1 или че ми е приятно да му зяпам задника през еластичните гащи (някой наистина трябва да ги забрани тия неща >.<’).
- Акита. Искам само да отбележа, че ако случайно превключвайки каналите попаднете на някой американски филм, в който хората вървят след домашните си любимци с лопатка, метличка и пликче, трябва да знаете – това не е Sci-Fi! Случва се, кълна се! Е, не на ВАС, очевидно, но някъде там се случва!
- Topless men. Не мога да карам със затворени очи! Едва усвоих номера ‘без ръце’! Бъдете милостиви, goddamn it! И на мен ми е топло, ама не съм тръгнала по сутиен! Така де, след 10 км каране, ПОСЛЕДНОТО което искам да видя е тлъст, космясал гръб, покрит с вадички пот и мехури. Вече два пъти си развалях темпото за да се спирам и да ви изчаквам да минете поне с половин обиколка напред. Ако продължавате така ще подам молба за dress code на Гребната!
PS: Бих сложила линкове със снимки на канала, ама не сте слабоумни в крайна сметка, google it!
Share on Facebook
16 Aug 2009
by cookie-chanin Whatever, Write Me
От липса на неща за правене, реших да седна да и напиша и аз някой фик. Иии така това е резултатът, не бъдете твърде критични и и без това рядко се случва да седна да пиша нещо и да го докарам до края на първа глава. Да не говорим, че и заглавие не ми идва на ум… xD Тоест идват ми няколко, но тъй като се стремя към нещо без думите ‘blood’, ‘night’ или ‘moon’ в него… Well it’s hard! Нека засега наричаме творението ми ‘Проект Х’, и без това така е по-загадъчно. Кхъ… И да, мисля че е редно да добавя, че е посветен на едно мое много обично същество – Йони. Йо-йо, ти си моята Ан 
PS: Конструктивна критика – much wanted xD
Edit: Оокей, след малко преговори *cough*даньоменакара*cough*, реших да дам още роли във фика. И тъй, ето го крайния вариант.
Ан – Йони
Реми – Даньо (не че в тая глава е споменат по име… не че ЗАСЛУЖАВА! xDDD)
Засега е това… Държа да отбележа, че ако търсите някакви покъртителни прилики между героите и гореспоменатите ще останете разочаровани – вкарала съм им само малко характер за цвят другото си го измислих, така че не се ентусиазирайте излишно xDD.
Пролог
(или нещо такова)
Ярката лумисцентна светлина внезапно проби мрака и накара клепачите му да се сгърчат. Какво беше това? Къде беше той? Въпросите отключиха вълна образи без каквато и да е смислова връзка помежду им. Деби. Метрото. Парка. Уличката. И нищо. Празно петно. Опита се да се да се раздвижи, но чувстваше тялото си сковано и далечно, сякаш беше киснал с часове във вана пълна с лед. Изведнъж мощна звукова вълна разкъса тишината на мислите му и накара цялото му съзнание да подскочи. Не беше усетил, че не чува докато не го обляха всичките звуци – трептене, драскане, скърцане… гласове. И не беше само това, миризмите също. Сетивата му просто стовариха толкова много информация, че мозъкът отказа да я обработва. Всичко в главата му се беше превърнало в голяма каша, когато внезапно една фигура се раздвижи толкова бързо, че се открои от плетеницата. Неизвестно защо внезапният й порив към обездвиженото му тяло го уплаши повече от всичко друго на света. Слепналите му клепачи се отвориха рязко и светлината опари ретината му. Някаква сянка се беше надвесила над него, но в момента не различаваше нищо освен големите светещи кръгове, които пулсираха в синхрон с очните му ябълки.
- О, виж, събуди се! – разнесе се изпълнен с възторг женски глас някъде над него. Едва сега зрението му започна да се възвръща и той успя да види ясно дразнителя. Надвесилата се беше някаква тъмнокоса жена, която го оглеждаше любознателно.
- Мисля че има твоите очи – продължи все така енергично тя и се наведе толкова близо до него, че усети топлия й дъх върху лицето си.
- Вярно ли? – включи се друг женски глас и след миг в полезрението му се люшна къдрава, червенокоса глава и чифт зелени очи се втренчиха в неговите. По луначавото лице на непознатата почти мигновено се разля една широка усмивка и тя кимна доволно на чернокосата.
- Наистина! Но, я виж, има твоите трапчинки…
- Хъ? Къде? Не е вярно – той я видя как се пресяга към лицето му и усети студените й пръсти да стискат бузите му в желязната си хватка.
- Не ли? – червенокосата килна глава на една страна и го изгледа с искрено разочарование. – Момент… – изведнъж в ръката й от нищото се материализира нож и тя също се надвеси над него. При други обстоятелства най-вероятно би се възхитил от бързината и ловкостта й, но точно сега по-голямо впечетление му направи лунатичния й поглед и… ами огромното острие, което бавно се приближаваше към лицето му. Къде беше попаднал? Секта? Сигурно го бяха дрогирали… Не можеха ли просто да му вземат бъбрека и да го оставят намира като нормални психопати! Усети как паниката парализира и без това парализираното му тяло. Дори да беше съществувала някаква минимална възможност да пребори силната дрога, с която го бяха упоили, той току що се беше сбогувал с нея. Е, хубаво, явно това беше краят. Имаше си и добра страна, утре когато вестниците гръмнеха със снимки на обезобразеното му тяло, Деби несъмнено щеше да разбере за случилото се и да съжали, че го беше изгонила така посреднощ. Страхотно, нищо не белязва една жена така, както разфасован бивш годеник…
- Ан, престани, не е забавно – разнесе се равнодушен мъжки глас някъде извън полезрението му. Разбира се, че не беше забавно! А тя кога смяташе да прибере ножа? На него сега му се струваше добър момент… не харесваше изражението, което беше добило лицето й, когато мъжкият глас заговори.
- Аз мисля че беше забавно – подшушна чернокосата, заради което той я дари с най-унищожителният си поглед.
- Благодаря – кимна признателно другата жена и най-сетне прибра ножа в някакъв кожен калъф на кръста си.
- Е, не твърде забавно. Сигурно нямаш бъдеще като комедиант, но все пак… – продължи разсеяно чернокосата и по неизвестни за него причини започна да му оправя яката. – Колко много кръв, сигурно никога няма да се изпере… – изцъка с език тя и остави блузата му намира.
‘Кръв ли? Каква кръв?!’ – усети как паниката отново се надига в него като вълна бразилци на футболен мач. Не можеше да накара врата си да се попревие, а колкото и да си кривеше очите единственото, което виждаше беше върха на носа си. Сега обаче наистина беше започнал да усеща натрапчивия й мирис, толкова силен и опияняващ, че сякаш я вкусваше. Как не я беше подушил досега? Странно, но вече не можеше да подуши друго… И кога последно беше ял?
- Вижте, буден е, значи скоро ще започне да се съвзема. Ще спрете ли с глупостите най-сетне? – отново мъжкият глас. Започваше сериозно да харесва този тип… До момента, в който и той не навлезе най-сетне в полезрението му. Не че беше отблъскващ или нещо такова. Ако беше жена сигурно дори щеше да реши, че е доста привлекателен. Откъде дойде тази мисъл? Кхъ, както и да е, проблемът идваше от огромната спринцовка в ръката на непознатия. Какво смяташе да прави с нея? Този въпрос май беше излишен като се имаше впредвид, че я беше насочил към него.
- Спокойно, ще боли само докато иглата пробива кожата – промърмори сериозно мъжът и залови здраво ръката му малко под рамото. Да бе! Само тогава! Какъв късмет. Той имаше по-добър план. Ако просто всички оставеха острите предмети настрана и го пуснеха да си ходи нямаше да боли изобщо! Ганиално, нали? Усети леко боцване в ръката и изгледа гневно мъжът. А почти беше започнал да му симпатизира! Изведнъж всичко пред очите му се размаза и потъна в мрак. Беше му някак по-трудно да концентрира мислите си, малките парченца информация, които беше събрал отново се пръснаха на всички посоки и го оставиха объркан и замаян. Усети как се унася и се вкопчи отчаяно в единственото нещо, което знаеше със сигурност.
‘Филип, казваш се Филип… Казваш се… Фи…’
Share on Facebook
Previous Older Entries
RSS
Коментари