Следобед на Гребната
28 Aug 2009 2 Comments
in Shit Happens, Whatever

Окей, реших да спортувам. I do that sometimes (взимането на решението, не спортуването, duh). И тъй, имам ново колело, така че сметнах, че трябва да го заведа на някое хубаво място. Чувала бях, че повечето велосипедисти киснат на гребната и помислих, че – знам ли – има причина. Разбира се, че има. Те са едни мазохистични копелета! >.<
Като за начало мисля, че няма да е зле първо да опиша какво представлява Гребната за тези, които никога не са я виждали. Значи, представе те си едно голямо изкуствено езеро, като паница, дълго два километра и широко… е ок, за тва не съм сигурна, ама да кажем 100 метра. През средата му минава мост и е оградено от нещо като асфалтирана алея широка приблизително 4 метра, с тротоар – един метър. Цялото съоръжение принципно е поставено там с цел да host-ва състезания по гребане. През времето, когато състезания няма (което е 99% от времето ИЗОБЩО), там се изсипва цял Пловдив да спортува. Уж. Това, което цял Пловдив не подозира е, колко амбициозни и нереални са въжделенията му! Защото опасността дебне зад всеки ъгъл и приема какви ли не образи! Ето някои от препятствията, с които НЕПРЕМЕННО ще се сблъскате хрумне ли ви, недай си боже, да идете на канала в следобедните часове…
- Пешеходци. Карането на колело на Гребната е като нареждане на тетрис ниво 7, скорост 10. За пешеходците тротоара е една далечна, мистична страна, която не заслужава вниманието им. Толкова по-забавно е да вървят посредта на асфалта на малки групички и да се пръскат във всички посоки, когато най-малко очакваш!
- Майки с колички. Сериозно? Така де, има къде-къде по-безопасни места да си разхождаш детето от Гребната, сещате се, с цялата вода, тълпите непознати и прочие. Пък и там е за спортисти! Да сме честни, да буташ количка не е спорт, а засада. И хич не ме гледайте лошо като аз ви гледам лошо! Отстъпвам ви мястото в автобуса, стига ви толкова!
- Кифли. Реплика: Милоо, дали ако си хвърля бутилката в РЕКАТА ще изплувааа? Първо, на гребният канал му викат КАНАЛ ненапразно. Каквото и да ти е казвала баба ти, това не е река, даже езеро не е, щото е изкуствено. И не, не може да се плацикаш вътре, пише го на табелата, има и картинка за такива като теб. Второ, да, ако си хвърлиш ПРАЗНАТА бутилка във водата, тя ЩЕ изплува. Защото е празна. Като главата ти. Трето, за бога жено, облечи се, не всеки гьол е Черно море, а това определено не е плаж…
- Двойки на колелета. Ок, споменах ли, че асфалтовата алея е САМО четири метра широка. Защо тогава вие непременно държите да карате един до друг? Бъдете влюбени на някоя пейка, на тревата или в храстите! Изобщо не е забавно 15 мин да караш след някакъв чичка и неговата лелка и докато отчаяно се опитваш да се провреш някъде помежду им, а те се клатушкат несигурно на ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ СТРАНИ, да слушаш, как той се оплаква от вероятната й изневяра с вуйчо му. Е, сериозно! Да викаш дядката през ден да ти оправя бойлера и да очакваш мъжът ти нищо да не заподозре е много самонадеяно!
- Олигофрени. Вие си знаете кои сте.
- Зоологическата градина. Някой МОЛЯ да изчисти клетката на лъва! Всичко е ок до към 6 часа, след което духва лек, романтичен бриз и очите ти се насълзяват.
- Състезатели. О-М-Г. Следната ситуация: Карам след някакъв чичкa, който не е първа младост и се движи доста бавно, затова решавам да го изпреваря. Давам наляво… И той тръгва наляво. Пробвам надясно… И то тръгва надясно. След което се оглежда назад доволно и започва да кара по бързо… o.0 Така и не разбрах дали си въобразяваше, че е във Формула 1 или че ми е приятно да му зяпам задника през еластичните гащи (някой наистина трябва да ги забрани тия неща >.<’).
- Акита. Искам само да отбележа, че ако случайно превключвайки каналите попаднете на някой американски филм, в който хората вървят след домашните си любимци с лопатка, метличка и пликче, трябва да знаете – това не е Sci-Fi! Случва се, кълна се! Е, не на ВАС, очевидно, но някъде там се случва!
- Topless men. Не мога да карам със затворени очи! Едва усвоих номера ‘без ръце’! Бъдете милостиви, goddamn it! И на мен ми е топло, ама не съм тръгнала по сутиен! Така де, след 10 км каране, ПОСЛЕДНОТО което искам да видя е тлъст, космясал гръб, покрит с вадички пот и мехури. Вече два пъти си развалях темпото за да се спирам и да ви изчаквам да минете поне с половин обиколка напред. Ако продължавате така ще подам молба за dress code на Гребната!
PS: Бих сложила линкове със снимки на канала, ама не сте слабоумни в крайна сметка, google it!
RSS
You Say What?