RSS“Бог знае” – Джоузеф Хелър
03 Feb 2010 3 Comments
in Books Tags: god knows, joseph heller
Това е историята на Давид, израелският цар познат ни още от Библията. И дотук приликите със Светото писание свършват и започва тъкуването на Джоузеф Хелър, а той има по-различно виждане за нещата…
На смъртния си одър Давид, някогашният бляскав герой, сломил Голиат и властвал умело над цял Израел изпитва терзания. Сам той ни излага малко по малко целият си живот без да си пести прегрешенията, страховете и колебанията – с щипка пиперлив сарказъм и ирония той ни въвежда в същината на пълнокръвното си, лишено от преувеличения съществуване. Това е Давид, грешникът, любовникът, борецът, царят, момчето, мъжът… човекът. Без страх и без срам той хвърля поглед назад и с горчивина и насмешка резюмира житейския си път, отбелязва паденията си, гордее се с победите си и се срамува – или не чак толкова – от греховете си. И докато пламъкът на живота му бавно гасне, единственото, което великият цар търси е единение с Бог (или извинение, както Му е угодно), с когото не си говорят от известно време и нито един от двамата не е склонен да отстъпи. Междувременно на плещите Давид лежи и недоуреденият проблем свързан с прекия му престолонаследник, а по този въпрос твърде много хора са склонни да дават съвети и мнения…
А какво знаем ние за Бог? А за неговите пророци? Дали те са харизматичните, смирени образи, които Библията и църквата ни представят? Дали и на тях не им се е случвало да изпитат колебание в себе си и във вярата си, да проявят малодушие или да съжалят за постъпката си, независимо, че е била наложена от по-висша сила. Дали не им се е искало отвреме-навреме да пратят по дяволите един определен Отец и неведомите му пътища? Тази книга определено не е за ревностни вярващи… Тя не дава отговори и целта й далеч не е да поставя въпроси. Това, което прави е, че представя Давид – един от най-ярките образи в Библията – по начин, по който малко християни биха си позволили да го видят: просто човек. Не издигнат на пиедестал водач и проповедник, не дясната ръка на Господ, а псуващ, недоволстващ човек, белязан с всичките слабости на своя род. Go figure, както казва корицата.
Това, което наистина грабва в книгата не е сюжетът. Самата история ни е до болка позната, милиони пъти предъвквана – особено за тези от нас посещавали СИП-ове по религия etc. Да, първоначалоно е малко шокиращо да се сблъскаш с този циничен прочит на Библията – “ОМГ, хората наистина ли пишат такива неща?!” е първата ти реакция, плътно следвана от “Ама това е някак нередно, подкопава авторитета на такава колосална институция като Църквата…” и най-накрая завършваш с “И никой не се е заловил да гори изданията? Хм…” и накъде в този момент решаваш дали да палиш или да четеш.
Но и това не е основната причина, поради която книгата така ме погълна. Признавам, че не съм вярваща, но съм израстнала християнско семейство и изпитвам известна толерантност към религията. Все пак това, което човек трябва да има на ум за да не започне в един момент да гори книги… а в последствие и хора е че писането, както и киното са субективни изкуства, тяхната цел не е да обръщат мирогледа ти – макар че доста често го правят – а да ти доставят удоволствие. Е, що се отнася до мен, добрият смях си е еквивалента на удоволствието в най-чистата му форма, а в тази категория Хелър както обикновено е безпогрешен. Както споменах, сюжетът е меко казано придвидим – пък и когато главният ти спойлер е Библията няма как дори недоволството си да изразиш както подобава – затова пък вътрешният свят, на героите му е неповторим. Диалозите, както обикновено са на ниво, дори всичко друго в книгите на Хелър да беше чист боклук, бих ги чела само заради тях. Писателят има прекрасната способност да влага много емоция и смисъл в съвсем малко думи и да изопачава дребните неща по възможно най-комичен начин. Той ни показва един съвсем непознат Давид, циничен, забавен, грабещ с пълни шепи от живота и не съвсем на ‘ти’ с Бога. Не знам как това е въздействало на другите чели книгата, но лично на мен този образ ми беше много по-близък от библейския и ми даде повод да се хиля продължително – най-често и доста злокобно – до късно сред нощта. Препоръчвам я на всички ценители на добрия смях ^^.
3 Comments (+add yours?)
Leave a Reply
Feb 10, 2010 @ 19:43:55
Откъде ги намираш всички тези готини книги. Явно повечето не са преведени, значи ги четеш н английски, във вариант e-book? Което означава, че в този момент очите ти трябва да са се разтекли, а главата експлоадирала. Е, има начин това да се провери ;DA иначе използването на класиченески, навсекиму известни сюжети, които впоследствие биват доразвити/допълнени/преработени от автора си е похват на postWWII литературата (абе откъде тази твоя фиксация към горене на книги в последно време). На прима виста се сещам за “Антигона” и “Робинзон Крузо” на ЛьоКлезио, който дори взе че спечели Нобелова награда миналата година. Така че Хелър не открива топлата вода, още повече, че хората веднага биха сравнили тази книга с феноменалната “Qvo vadis,domine?” на Чапек. Но наистина, изборът му за главен герой е повече от добър- Давид е един по своему ренесансов човек в епоха на дълбока античност и патриархален морал, със учудващо малко мъжко достойнство (странно дали по този въпрос има нещо писано в книгата).За край- последното изречение е слабо, промени го ;Р
Feb 17, 2010 @ 19:09:59
Ами не, напоследък дори доста малка част от книгите, които чета са на английски… *мързел* Просто домашната библиотека гъмжи от интересни заглавия, като да не повярваш, явно и предните поколения имат какво да дадат xD. Иначе за едно си прав – 90% от времето тия дни наистина главата ми е на път да експлоадира, а всичко пред очите ми е компот… уви, не е от четене xD. Все пак ми е любопитно как смяташ да го провериш? Да не разполагаш с някое онлайн табло от ония дето очните лекари ползват? Да те предупредя, на тях успешно чийтя вече 5 или 6 години – не, няма да сложа очила! xD – така че ще трябва повече да се напънеш… Иначе “Qvo vadis, domine?” не съм я чела и нямам поле за сравнение, явно ти си по-навътре в материята, ще трябва да ти се доверя (макар и не без известна резервираност xD). Пък аз Давид не го харесвам още от Библията насам! И да, тук е подобаващо осмян заедно с всичките му недостатъци, но трябва да четеш много внимателно и предварително да си запознат с историята за да разбереш. Колкото до горенето на книги, мисля че обсебеността ми от тази тема датира от ’451 градуса по Фаренхайт’ периода ми xDD.
Пък аууу, как нареждаш, от часовника насам ставаш все по-смел и по-смел… Хубаво, ще променя последното изречение ако ти прочетеш книгата – няхаха -
Feb 21, 2010 @ 15:04:40
Поантата на изложението ви е непростимо слаба, в сравнение с останалата част от експозето.Променете я. И не смел, а нагъл. Да, по-скоро съм нагъл. Приемем всякакви книги, само да са на хартиен носител.