* * *
29 Mar 2010 3 Comments
in Shit Happens, Whatever, Write Me
29.03.2010
Продай ми парче от душата си,
продай ми трошица добро.
Продай ми мечтите и чудото,
което смело наричаш любов.
Хвани здраво ръката ми ледена
и нека те водя напред.
Усети със сърцето си пламъкът,
усети новият век.
Захвърли всичко старо, ненужно,
всички пътища назад прегради.
Тук няма кой да те види,
бъди тук наистина Ти.
Бъди груб, нечестен, жесток,
бъди жалък, страхлив егоист.
Аз няма защо да те съдя,
разпознавам се в твойте очи.
Споделям копнежа по тъмното,
всичко болно и срамно у теб.
Сега позволи да опитам душата ти,
позволи, макар да горчи.
3 Comments (+add yours?)
Leave a Reply
RSS
Apr 09, 2010 @ 12:31:27
Ох, пишеш наистина много… леко и хубаво, едно такова докосващо.
Apr 10, 2010 @ 19:05:37
Желая ти още много и все така хубави стихотворения да напишеш… Но това ще запомня сякаш завинаги ( колкото и дълго, и несигурно да звучи), защото е написано на рожденният ден на майка ми. Наистина ми харесва. Радвам се, че не си зарязала блога. :)
Apr 17, 2010 @ 14:24:39
Благодаря и на двете ви за подкрепата, много сте мили :).
Иначе, Дес, не знаех, че тогава е рожденият ден на майка ти, но се радвам, че така се е получило, защото така и не съм успяла да й честитя, нека това да е нейният подарък.
Пък как бих могла да зарежа блога, толкова му се радвам и така обичам да го човъркам – както сигурно си разбрала от непрестанните технически проблеми и главоболия, които ти създавам ^^’. Добре, че си ти, че иначе тая къщичка от карти отдавна да я е отвял вятърът.