06 Nov 2011
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Ако живеехме в един перфектен, идеален свят Фейсбук нямаше да е място, където качваме поредната си фотосесия, теглим глупави късметчета с умни сентенции, правим си ферми, пропагандираме предизборни платформи, къпем се в суетата си и пръскаме другите с нея.
Щях да имам пет и половина приятеля вместо сто и петдесет и нямаше да говорим за времето, а за моята липсваща вяра в другите и себе си. За горчивите ми разочарования или за дълбокото и разтърсващо щастие, което ми носи всяка глътка въздух. Да. Точно така. Защото аз съм противоречива личност, която и сама трудно се разбира. Но те вече знаят това.
Нямаше да е нужно да се изразяваме с по една песен или с по един цитат от книга и да се надяваме, че някой, някъде там ни „чува“, че на някого, някъде там му пука. Щях да знам, че всичко, което пиша има смисъл за всеки, който го чете. Никога не съм имала толкова голяма публика и толкова малко за казване. Мисля, че просто пропиляхме тази изключителна възможност, която новите технологии ни предложиха – да сме близки едни с други въпреки разстоянията, климатичните особености и личните си неразположения. Избрахме вместо това да сме си чужди, почти познати, недокрай изречени.
Ако бях една перфектна, идеална версия на себе си, този неперфектен, неидеален свят нямаше да ми попречи. С това всъщност искам да мотивирам и следващата си постъпка. Не, няма да си оставя пет и половина контакта, но смятам като за начало да премахна от списъка си всеки, с когото не съм общувала истински през последните няколко месеца, всеки, когото всъщност не бих могла да нарека приятел.Малката промяна, която аз правя за себе си, пресягането ми към моето идеално аз.
17 Apr 2011
by cookie-chanin Write Me
- Ш-ш-шт! Чухте ли нещо?
- Въобразяваш си…
- Тихо! Тихо!
*тик-ток* *тик-ток* *тик-ток*
- Псст! Някой ми е стъпил на крака…
- Мълчи бе! Ще я доведеш насам!
- Да, обаче, ако може само да се отместиш няколко сантиметра…
- Накарайте го тоя да млъкне бе!
- Просто напоследък оросяването на крайниците ми е малко по-слабо и бързо изтръпват…
*ТИК-ТОК* *ТИК-ТОК* *ТИК-ТОК*
- Идва!!
- Кой? Абе, хора… ъъъ… жаби. К‘во ви става? Що сме под тоя камък тъй или иначе? Студено е тук, почнах малко да се схващам и… Ааааа! ПОМОЩ!!! Нещо ме дърпа! Помощ!
- Сори пич, гориш. Законите на блатото. Айде, бързо да се омитаме преди да ни е усетила и нас!
***
- Сега ли трябва да го целуна или може първо да се приберем в замъка и да го изваря? – попита Бет, поклащайки краставия жабок пред лицето си.
- Не смятам, че ще му се отрази добре, мис – чинно отвърна единият от двамата гвардейци, които я придружаваха.
- В какъв смисъл няма да му се отрази добре?
- Ще умре, мис.
- Хм. Е, всички правим някакви жертви… – уклончиво отвърна Бет, съсредоточила цялото си внимание в една голяма брадавица на гърба на жабока.
- Мислех, че ви трябва жив, мис – опита се да възрази гвардеецът, който се казваше Пабло и когато не беше гвардеец беше природозащитник активист. Никой не подозираше, но на всеки два месеца Пабло си боядисваше лицето зелено, събличаше се гол до кръста и в компанията на също толкова колоритните си съмишленици, с часове клечеше пред замъка въоръжен с плакати и желязно търпение.
- Е, да… – въздъхна Бет и се нацупи. – Нищо от това нямаше да ми се случва ако в царството всъщност имаше истински мъже! Трети ден обикаляме блатата, комарите ме изпиха! А това е единствената жаба, която намерихме! Как е възможно?!
Гвардейците й останаха равнодушни към тази драма, така че Бет реши да премине към действие. Стисна очи, пое си въздух и…
*МЛЯС*
***
Светът на Красьо експлодира. Цветове, звездички, птички, пчелички… И той отново беше човек.
- Аз отново съм човек! – не пропусна да отбележи тази очевидност Красьо.
- Така е – потвърди принцесата, забърсвайки гнусливо уста с опакото на ръкава си.
„Е, чак пък толкоз…“ – помисли си засегнато Красьо, който дори като жаба винаги се бе смятал за левент.
Принцесата не изглеждаше доволна.
- Така ли изглежда това, което наричат Истински Мъж? Представях си го по-високо и с глава с по-правилна форма… Ти принц на кое царство си всъщност?
- Принц ли? – изненада се Красьо. – Никъв принц не съм аз. Баща ми е обущар и чиракувам при него. На улицата на Занаятите – гордо допълни младият wannabe обущар.
- ОБУЩАР?! – изписка принцесата. – Как така обущар! Нали беше жаба! Всички знаят, че това предполага в последствие да се окажеш омагьосан красив принц с бял жребец и златно наметало, и така нататък.
- Вещицата, която ме омагьоса каза, че не страда от елитарни предразсъдъци… – сви рамене Красьо.
- Добре, добре, млъкни – сопна се принцесата и набръчи чело замислено. – Ето какво ще направиш. През девет планини има един змей, ще идеш, ще го посечеш, ще спасиш кралството и тамошният владетел ще те възнагради като ти даде половината. Не е много, но все пак е начало. После…
- Змей? – запъна се Красьо. – Не, не, не. Аз правя обувки. Хубави обувки. Топли.
- Ще убиеш змея за да докажеш любовта си към мен и да спечелиш уважението ми! – изпъчи се принцесата.
- Е, чак пък любов… – запелтечи Красьо и хвърли преценяващ поглед на принцесата. Абе, не беше лошаво момичето. Малко слабичко му се виждаше, с момчешко телосложение, ама можеше да се поохрани. Все пак… Змей…
- Виж ся – започна Красьо делово. – Нека си останем приятели. Ще ти подаря и едни ботушки, крокодилска кожа – много шик. Вярно, не е змей…
- МОЛЯ! – кресна принцесата. – Да си останем КАКВО?!
- Тоест… Вината не е в теб… Исках да кажа… Ох… Аз… – Красьо като че ли беше започнал да се смалява. – Аз сега ще ида да си взема меча. Ти ме чакай тук. – изстреля той накрая препотен и се ухили чаровно.
- Най-накрая нещо смислено! – сопна се принцесата и тръсна глава, разрошвайки русата си грива. – И след като убиеш змея трябва да се договорим за женитбата. Не се безпокой, аз вече всичко съм планирала. Ще трябва обаче, преди това да избавиш кралството от надвисналото проклятие, което превръща всеки тринадесети владетел в ряпа. Познай ти кой номер ще си ти, ха-ха. Това не е много трудно, трябва само да пребориш великия магьосник на изтока, да пребродиш подземния му лабиринт, да намериш златния еднорог, който ще се мотае там някъде и… абе, ще ти обясня после. Ти първо се занимай с дракона. Това няма да е проблем за теб – все пак си истински мъж.
- Да-а-а… – проточи Красьо и попи потта от челото си с ръкав. – Та, значи, ти стой тук, а аз еей сегичка идвам. И, да, между другото забравих да спомена, че не съм обущар от това царство. От съседното съм. Не че има значение. Но ако ти потрябвам. Сещаш се. Ей сега идвам!
***
- Вече е пладне! – проплака Бет и се тръшна на една скала. – Няма да дойде! Все на мен се падат гнилите ябълки! Всички мъже са свине! За нищо не стават! За нищо!!
- Нали знаете, мис, трябва да целунете много крастави жаби преди да срещнете принца – усмихна се лъчезарно Пабло и нагласи сенника над главата на принцесата, та да не слънчаса.
- Кретен! – сопна му се Бет и избухна в ридания. – Вървете да ми намерите жаба-принц! И гледайте да е висока! И синеока! – изхълца тя и ги отпъди.
Круп, другият гвардеец на принцесата не каза нищо. Той беше Истински Мъж и не обичаше да се вкарва в такива филми.
10 Apr 2011
by cookie-chanin Write Me
Трите сини прасета се гонеха весело из въздуха и от време на време му хвърляха по някой любовен поглед.
- Те за разлика от теб поне не са неблагодарни готованци – обърна се Ф. към рижата котка, която се въргаляше в краката му. Четириногото прекъсна за момент дебненето на нищо неподозиращата пееща маргаритка и сви безучастно рамене. По принцип отделяше голяма част от времето и енергията си да изтъква на Ф. близките му отношения с прасетата, но днес явно не беше на такава вълна. Липсата на хаплива забележка насърчи Ф. и той продължи още по-настървено:
- Ти и онзи мой не-син – М. Цял живот папа парички от баща си, живурка си под моя покрив, а като настъпи момента да поеме семейния бизнес – НЕ! Може ли такова нещо, а? Таксиметров шофьор искал да ми става! Щял да спасява животи! Не му била „на сърцето“ свинефермата! – Ф. рязко се обърна и плю на земята. Котката проследи маневрата с умерен интерес, без да изпуска от очи криволичещата маргаритка. – Ами за бедните прасета кой ще се грижи, а? А?! До края на месеца Г. ще ни продаде неговата свинеферма, Л. по мои сметки ще фалира до лятото на 3089-та и тогава какво? Ще ти кажа какво, оставаме петима сериозни фермери на пазара. Ето, онзи ден от армията купиха 12 000 бойни свръхзвукови свине, от Канал 13 утре ще идват да оглеждат прасетата-копачи, до колене съм в работа и да не казвам още в какво и няма кой да ми помогне. Четиринадесет деца и да няма кой да ми помогне! Всичките до един некадърници. Ето, П., моля ти се, чел на свинете от Бунгало 57 от учебника си по История на селското стопанство и покрай Коледа всичките се бяха депресирали. Трябваше да ги водим на психолог. Пари на вятъра! Грам акъл няма в това дете! В. пък като има да се израждат прасета само се крие, прилошавало й било от кръв. Ми, тя откъде си мисли, че е дошла – от оная свиня майка й! – Ф. се засмя гръмогласно на блестящото си чувство за хумор и се изхрачи отново. Маргаритката се спря за секунда, смутена от тази дисхармония и Котката й нанесе светкавичен удар. Вчера беше гледала по Канал 81 „Хомеопатия за животни 101“. Доктор Й. беше обяснила, че тревите били полезни за храносмилането. Котката силно се надяваше да е така, защото вече пети ден изпитваше тежест в стомаха и вечер не можеше да спи от газове. Според доктор А. от „Животните и спиритуалното“ това се дължеше на кармична предопределеност и щеше да се наложи да й гледат на кехлибар, което според наредбата на звездите се очертаваше доста проблемно.
- Вампири – това сте всички вие! Пиете ми кръвчицата и здравето, и паричките! А цялата страна се опира на мен и на такива като мен – армия, медицина, строителство, телевизия – всичко! То да беше цялата страна само – ЦЕЛИЯ СВЯ…
Изведнъж въздухът се разцепи от звучното „ФШШШШШ“, последвано от още по-гръмкото „ПЛЯЯЯС“ и доста силна миризма. Едното синьо прасе се погледна смутено надолу, изграчи извинително и побърза да се скрие в Бунгало 27, където трудно можеше да бъде различено от десетките си събратя.
- Казват че е на късмет – ухили се Котката с позеленели зъби и пъргаво избегна злонамерения шут на интергалактическия селянин.
25 Feb 2011
by cookie-chanin Write Me
- Понякога няма да виждаш правилния път. Понякога правилен път няма да има. Понякога ще имаш чувството, че си загубил всичко, което си и не си получил нищо в замяна. Понякога ще ти се струва, че си получил повече, отколкото си искал. Понякога ще губиш почва под краката си и няма да можеш да дишаш, очите ти ще се пълнят със сълзи и никой и нищо няма да може да ги спре. Понякога ще се чувстваш изправен сам пред целия свят. Понякога ще искаш да останеш за малко сам, но светът ще продължава да нахлува. Понякога ще съставяш планове с месеци, а после ще ги гледаш как се разпадат за секунди. Понякога ще обичаш без да си обичан. Понякога няма да си способен да отвърнеш на любовта, която ти даряват. Понякога ще си мислиш, че си незабележим, че се сливаш с тълпата. Понякога ще се чувстваш болезнено различен. Понякога ще имаш по-малко от другите и ще си нещастен. Друг път ще имаш повече, но няма да го оценяваш. Понякога всичко, което искаш, всичко за което си се трудил ще се изплъзва между пръстите ти като ситни песъчинки пясък. Понякога ще искаш да крещиш от болка и обида, но ще си пресипнал от дългото мълчание. Понякога единственият ти спътник ще бъде сянката ти. Понякога няма да откриваш смисъл в собствените си думи. Друг път ще говориш истината, но никой няма да те чува. Понякога гордостта ти ще ти отнема човечността. Понякога човечността ти ще те прави слаб и уязвим. Понякога ще те предават любимите ти хора. Понякога ти ще ги предаваш. Независимо колко се опитваш, никога нищо няма да е идеално.
- Заслужава ли си?
- Винаги.
25 Dec 2010
by cookie-chanin Books, Write Me
Този пост всъщност беше замислен като резюме на “Полет над кукувиче гнездо”, последната книга, която литературният ми клуб прочете (за повече информация – линка към Goodreads.com). Разбира се, докато го мислех и развивах то ставаше все по-обширно и по-обширно, докато накрая като го прочетох на самата мен ми беше трудно да повярвам, че би трябвало да е анотация на ЕДНА книга. И така, вместо да изтрия всичко и да започна отначало просто оставих думите да се случват. Принципно бягам от обширни понятия като свобода, вяра, ценности и т.н., защото просто са много субективни и по някое време се самозабравям, но този път реших да рискувам. Както и да е, ще се опитам да не го правя твърде претенциозно и да не се отвличам много, а вие бъдете снизходителни.
Проблемът най-вероятно идва от книгите, които напоследък чета. Ще го формулирам така: Няма как да не забележа, че едни от най-хубавите и паметни литературни произведения са посветени на свободата. Това разбира се е доста субективно (казах ви!) мнение, но не е само мое. Малко са хората, които няма да се съгласят, че “Полет над кукувиче гнездо”, “1984″, “451 градуса по Фаренхайт”, “Спасителят в ръжта”, “Параграф 22″ или “Портокал с часовников механизъм”, примерно, не са били разтърсващи и не са ги накарали да се замислят над това и онова в нашето общество. Самият подбор на книгите в случая не е от значение, може би някой друг не е видял нещата, които аз открих в тях, може би е имал нужда да види нещо друго, а може би аз съм имала нужда да видя точно това. Все пак сега ще се осланяме на личната ми интерпретация, а в главата ми тези книги винаги ще си останат неразривно свързани. Защо? Защото когато се сблъсках с тях започнах да си задавам въпроси за “свободата”, но не като абстрактно понятие, като дума символизираща нещо красиво, но все пак далечно и чуждо. Като нещо, което уж притежавам, но все пак никога реално не съм усещала. Предполагам, че се случи така, защото ми дадоха алтернатива, макар и фикционална, на нашия свят, в който думите напоследък са започнали да губят смисъла си. Но толкова за мен – да склонна съм да персонализирам, още нищо не сте видели…
Какво и е толкова магнетичното на свободата, че така упорито привлича поети и белетристи към себе си. Разбирам примерно Вазов и Ботев, които са писали своите творби в условия на робство и то точно в разгара на приготовленията за въстанието и освободителните борби. Тогава самата думичка “свобода” е носила толкова заряд, че е било невъзможно да се хората да не се опиянят дори само при мисълта за нея. Дотук добре, но Оруел например? Или пък Бредбъри? Или дори Селинджър? Какъв е бил техният подтик да занищят проблемите на свободата. Тук сигурно вече откривате разликите между самите произведения. Докато Вазов и Ботев пишат за една едва ли не осезаема, непосредствена свобода, световните класици търсят значението на независимостта в едно вече свободно общество, те търсят свободата на индивида.
И тук вече ще поговорим малко за „Полет над кукувиче гнездо” за да се отсрамя. От всички гореизброени заглавия, книгата на Киси ме впечатли най-много. Мисля, че се случи така, защото американският писател, като че ли е най-близо до истината валидна за нашия свят. И за да съм съвсем конкретна ще поясня и точно кой момент създаде у мен това усещане, макар че тези, които са я чели сигурно вече се досещат. Пред отделението за електрошокова терапия, когато Макмърфи изведнъж разбира, че по-голямата част от приятелите му Остри са в клиниката по собствено желание. Те мразят Старшата, изпитват неописуем страх от нея и нейната тирания, но все пак остават. Имат възможността да избягат, никой няма да ги спре да се отпишат, но те предпочитат да живеят с гаврите и униженията в болничното заведение пред това да се борят и приспособяват към външния свят. Затворници на себе си в затвор, от които не може да се избяга, затвор в главата.
Тъжно е, че и днес има краища на света, където изказването на мнение различно от наложения модел води до тежки физически наказания, лишаване от свобода или дори смърт. Точно толкова жалко е обаче, че на много по-цивилизовани места същото води до социална изолация и репресии на личността, за които дори не е необходимо да бъде наранено тялото на индивида. Нужно е само да бъде потъпкано достойнството му, да бъде определен като “дефектен”. Противно на масовата заблуда, “глобалното ни село” с нищо не е по-толерантно към отделните си членове, даже напротив, колкото повече размива привидните граници между различните групи, толкова повече единици не успяват да се приспособят навреме и остават извън голямата обща група. И после какво? Как да изповядваш религия, ритуалите на която всички намират за смехотворни? Как да пишеш и говориш на език, който почти никой друг не разбира? Да не говорим, че глобалните селяни с още по-голяма готовност размахват глобалните си вили и палят глобалните си клади.
Определението “система” винаги ми се е струвало доста смътно и никога не съм разбирала, какво точно визират с него бунтарите. Нито пък лозунги от рода на “Да се противопоставим на системата” са будили у мен желание да целя високопоставени хора с камъни, колкото и антипатични да са ми били. Предполагам, че просто нямам в себе си подходящия устрем. Все пак така и не успях да си отговоря на разни тривиални въпроси като например защо трябва да ходиш в специално училище ако искаш да си художник, при положение, че обществото ни оценява на милиони долари картините на хора, които никога не са стъпвали в подобно заведение. Все си мисля, че ако толкова много кадърни хора не бяха минали през такава усърдна школовка, светът на изобразителното изкуство щеше да се радва на далеч по-голямо изобилие. Бтв, майната им на перспективата и пропорциите, ако исках да гледам неща повтарящи други неща и в най-малки детайли, щях да си купя фотоапарат. Има и още един въпрос, на който през всичките си 20 години, голяма част, от които прекарах в най-разнообразни учебни заведения не успях да отговоря. Какво по дяволите си е мислел автора, когато е писал тази книга/стих/фейлетон. Загадка, която трябва да отбележа се отрази и на академичния ми успех. Както и да е, отплеснах се. Идеята ми е, че нищо от заобикалящия ни свят не толерира развитието на индивида като личност различна от тълпата, нищо не упражнява мисленето като такова, а учителите вместо да ни учат да разширяваме хоризонтите си ни водят по добре утъпкани пътеки и ни възпитават да избираме сигурното, колкото и безинтересно да е то.
И сега, защото съвсем избягах от темата ще сменя заглавието от “Свободата и книгите” само на “Свободата”, вие преценете доколко и това е подходящо. За съжаление в мен се борят инертният мечтател, който обича да оставя мисълта си да се рее, колкото и несвързано да звучат впоследствие писанията му и педантът, който пък не може да понесе неозаглавеността като цяло и… резултатът е това :).
Снимка: Dave Cartwright
23 Nov 2010
by cookie-chanin Books, Shit Happens, Whatever, Write Me
Съвсем случайно тези дни, докато си чоплех нещо в книжарницата, ми попадна една малка книжка с доста… нестандартно съдържание. Оказа се гид за самопомощ от онзи тип : ‘Научи се да казваш ‘не’, ‘ Как да сме възможно най-най-най-ефективни в работата си’ и т.н., но този беше нещо като наръчник за печелене на мъжки сърца… за жени с явни психологични отклонения и без всякакви заченки на еманципация. Както и да е, няма да ви товаря с цялото съдържание, ще публикувам само любимите си части. За съжаление книжката беше на английски, така че ще трябва да се примирите с аматьорския ми превод :).
How to capture the heart of Mr Right
Как да пленим сърцето на Г-н Правилен
Treat the men you want like the men you don’t want.
Отнасяйте се с мъжете, които желаете сякаш не ги желаете.
- Няма мъж на земята, който да не обича жени, които сами си противоречат, не знаят какво искат и дават смесени сигнали. Go for it!
Don’t leave the house without wearing make-up.
Не напускайте дома си без грим.
- Като сме започнали, не излизайте и на дневна светлина… Абе хич не излизайте. Великолепна книжка за самопомощ. Как деликатно насажда комплекси за малоценност. Всепак коя жена не иска да чуе, че не е хубава без грим?
Put lipstick on even when you go jogging.
Слагайте си червило дори когато тичате за здраве.
- Няма нищо по-хубаво от естествената красота. Пот, грим и сълзи – viva la beauty.
Be a ‘creature unlike any other’.
Бъдете “същество като никое друго”.
- Не знам, този съвет не се отрази много добре на Ам-гъл.
Don’t cut your hair short – we’re girls so why do we want to look like boys.
Не се подстригвайте късо – ние сме момичета, защо тогава ще искаме да приличаме на момчета.
- Шокирана съм, че няма съвет от рода на: ‘Не носете панталони, една дама не прави така!’ или ‘Корсетите са за вас, не крийте вторичните си полови белези!’ И между другото, ако само едната коса ви отличава от другия пол, никоя книжка на света няма да ви помогне.
Wear black sheer stockings and hike up your skirt – this really entices the opposite sex!
Носете черни прозрачни чорапи и наберете полата си – това наистина привлича противоположния пол!
- Започвам да забелязвам шизофренични заченъци в мисълта на авторката. Значи сме твърде консервативни за къса коса, но магистралното облекло не е проблем, така ли? И между другото не само Г-н Правилен ще намери за неустоим тоалета ви, Г-н Строителен работник също ще бъде изключително впечетлен, да не говорим за Г-н Сериен Убиец – Изнасилвач. В общи линии, този ‘оригинален’ трик е известен на жените по света откакто съществуват найлоновите чорапи, но надали на някой досега му е хрумвала да се опита да го ползва като стръв за свестни, психически здрави мъже. Нищо не ви пречи да опитате обаче!
Always act as if everything is great, even if you are on the verge of getting fired.
Винаги се дръжте сякаш всичко е наред дори да сте на ръба да бъдете уволнени.
- Защото всички знаем, че добрите и трайни връзки се основават на лъжи, измами и лицемерие.
Don’t call him and rarely return his calls.
Не му се звънете и рядко отговаряйте на неговите обаждания.
- Нищо не казва по-добре ‘Харесвам те’ от пълната незаинтересованост към неговата личност.
If you’re desperate to hear his sexy voice – call his answer machine while he’s at work and hang up before the beep!
Ако сте отчаяна да чуете сексапилния му глас – обадете се на телефонния му секретар докато е на работа и затворете преди да чуете сигнала!
- Ще наблегна на частта с ‘отчаяна’. Не смятам, че този цитат се нуждае от повече коментари.
Men feel good when they work hard to see you. Let them!
Мъжете се чувстват добре, когато им се налага по-здраво да се потрудят за да ви видят. Позволете им!
- Да, позволете им също така да се застрелят в крака или да си отхапят езика и после да го изядат. Loads of fun.
Be quiet and reserved on a date – he’ll think you’re interesting and mysterious!
Бъдете тиха и резервирана, когато сте на среща – той ще реши, че сте интереса и мистериозна!
- Или – ето ви една друга гледна точка – че сте тъпа и безинтересна и му е писнало да си говори сам. Просто кимайте и се усмихвайте!
Don’t let him catch you writing your name and his in different combinations.
Не му позволявайте да ви хване докато пишете различни комбинации на вашето и неговото име.
- Първият въпрос, който изниква в главата ми е, защо по дяволите бихте правили подобно нещо, но после решавам, че не искам да знам. Наистина. Не искам.
Don’t tell him what your hairdresser thinks about your relationship.
Не му казвайте какво мисли за вашата връка фризьорът ви.
- Аз имам по-добра идея – не разкривайте на фризьора, зарзаватчията или на момчето от бензиностанцията подробности от личния ви живот. Знам, звучи налудничаво, но нищо не пречи да опитате!
Stop dating a man if he doesn’t buy you a romantic gift for your birthday or Valentine’s Day.
Спрете да се виждате с мъжа ако не ви купи романтичен подарък за рождения ви ден или Свети Валентин.
- Абсолютно. Колкото по-навътре в дебрите на книжката навлизаме, толкова повече истини се откриват пред нас. Какво разбрахме до тук? Качествата, необходими ни за да привлечем Г-н Правилен са: меркантилност, безпомощност, назадничавост, лицемерие, престореност (в държането и външния вид), несигурност и противоречивост. Може да ви се струва, че това звучи абсурдно, но това е само защото е така.
Be discreet about a new relationship. You don’t want your friend sayng: ‘Oh it’s nice to meet you. Sheila has told me so much about you’.
Бъдете дискретна при нова връзка. Не искате приятелката ви да каже: ‘О, приятно ми е да се запознаем. Шийла ми е говорила толкова много за теб’.
- Разбира се, че не, това звучи направо кошмарно. Да пробваме с: ‘Приятно ми е да се запознаем, колко странно, че Шийла никога не ми е казвала нищо за теб’. Само така! Не искаме нещастникът да се почувства по някакъв начин специална част от живота ни, нали? О, да, между другото, това правило ЯВНО не важи за личният фризьор, ако се водим по по-горните съвети. Значи с обслужващия персонал може да фамилиарничим, но недай си боже да споделим нещо с приятелите си.
Hide this book, or any other self-help guides from him.
Скрийте от него тази книга или всеки друг гид за самопомощ.
- Аз бих добавила – изгорете ги, пръснете пепелта и посипете мястото със сол за всеки случай. Но иначе, да, ако притежавате нещо такова напълно в реда на нещата си е да ви е срам. Подкрепям инициативата на авторката. Даже ако всички хора, притежаващи подобни материали го сторят, вярата ми в човешкия род ще се покачи с няколко пункта.
Why you should not discuss the Rules with your therapist:
* She might think you are dishonest and manipulative
* She might try to talk you out of doing it
* She doesn’t realize you have to do the Rules to find Mr Right – и в книгата ‘have to’ е в курсив.
Защо не трябва да обсъждате Правилата с вашия терапевт:
*Тя може да реши, че сте нечестна и манипулативна.
* Може да се опида да ви разубеди.
*Тя не разбира, че вие ТРЯБВА да спазвате Правилата за да намерите Г-н Правилен.
- КЪЛНА СЕ, това е част от книгата! Значи първо, авторката приема по презумпция, че вие ИМАТЕ терапевт. В което няма нищо лошо, имате си някакви проблеми (очевидно) и се опитвате да ги решите. След което, обаче ви съветва да укриете книжката от тях, защото те, като дипломирани професионалисти, биха могли да се опитат да ви посъветват да не следвате Правилата. В който случай, по никакъв начин не бива да се вслушвате в съветите им, защото иначе никога няма да се омъжите и ще си останете стара мома *светкавица**драматична пауза**светкавица*.
Don’t read self-help books that encourage you to pursue men.
Не четете книги за самопомощ, които ви съветват да преследвате мъжете.
- Ах, мисля че авторката ни ревнува. Ако не беше толкова стряскащо психически повредена щеше да е почти сладко.
Let his object in life be to win you over.
Нека неговата цел в живота бъде да ви спечели.
- Да, най-добре да няма никакви други цели в живота. Или да има в мазето олтар с ваши снимки и коса, и нокти. Така ще сте си лика-прилика.
If you think you’re too smart for the Rules, ask yourself: Am I married?
Ако си мислите, че сте твърде умна за Правилата, запитайте се: Омъжена ли съм?
- Боже, тук нещата като че ли станаха малко лични…
В началото реших, че авторката е проявила оригинално чувство за хумор и не очаква от нас реално да спазваме Правилата, след което обаче се допитах до Гугъл и той ми каза, че това всъщност е само една от многото й книги за самопомощ. Ето някои от другите заглавия: ‘The Rules II: More Rules to Live and Love’, ‘The Rules for Marriage: Time-Tested Secrets for Making Your Marriage Work’, ‘Not Just a Patient: How to Have a Life When You Have a Life-Threatening Disease’, ‘The Rules for Online Dating: Capturing the Heart of Mr. Right in Cyberspace’ (да, майка ви беше права, в Интернет наистина бродят опасни луди). Заключението ми е, че или това е най-забавната жена на света, или властите трябва да я обявят за обществен враг и да я затворят по обвинение, че се опитва да саботира репродукцията на човечеството.
?
05 Sep 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Годината е 2010 – вярвате или не, наложи ми се да задържа курсора върху часовника долу на монитора за да констатирам този факт. Както и да е. Минаха горе-долу дванадесет месеца от последния ми съдържащ-лична-информация пост и мисля, че назря момента за нов такъв, следователно и за нова равносметка.
Първи курс отмина, за някои от нас доста интензивно – между работата и лекциите, с вечния недостиг на време, вечното закъсняване, тъпчене в автобуси, нервнечене по задръствания… Не, не беше толкова зле, колкото го изкарвам. Когато влезеш в ритъм и свикнеш с мисълта, че не е физически възможно да си на две места едновременно всичко се нарежда. Поне в главата ти. Реалността продължава да си фучи около теб със страшна скорост, просто на теб спира да ти пука.
Работих – продавах метални блиндирани врати. Ще обобщя това си преживяване така: скука, гарнирана с глупост. Няма нищо по-лошо от това да работиш за хора, които 90% от времето сами не знаят какво правят. Едно мога да кажа, беше екстремно, макар и не събитийно. Липса на движение, липса на творческа мисъл… липса на мисъл изобщо. За щастие това свърши. Сега се подвизавам в книжарница “Хеликон” – Витоша като “книжар-консултант” (честно! имам си и малка табелка :) ). За тези, които ме познават по-добре сигурно е ясно, колко добре се чувствам там сред всичките книги. Съмнявам се обаче да е толкова очевидно, колко добре се чувствам сред хората – за колегите става дума, макар че и повечето клиенти ми пълнят душата. Честно, след блиндираните врати бях решила, че явно това е света на възрастните – гадна работа с досадни злобари, кавги, нерви и прочие. Да не забравя и ужасният шеф-хистерик. Не е така! Има и друго! Честно, ако още не ви се е случило, продължавайте да търсите, там някъде е! Стига толкова за работата, че се увлякох.
Академичният ми живот като че ли най-много пострада от леките трусове. Успехът ми падна на 5 и нещо (още не съм 100% сигурна) и fail-нах един изпит. Честно, срамувам се от себе си. Както обикновено се надцених – все се заемам с повече, отколкото мога да се справя и се мъча да се науча как да жнглирам с Всичкото в движение. Е, този път изпуснах едно-две неща, но вече обещах пред себе си третият семестър нещата да са различни. Развръзката по-късно.
Последният ъпдейт в живота ми е от лично естество. Има някой, който ми дарява усмивки и това някак балансира всички не-толкова-хубави неща, които се случват наоколо. Прави разочарованията по-поносими. Няма да се впускам в подробности, защото това би било в противоречие със златното ми правило за неприкосновен личен живот, но ще обобщя, че нещата никак не са толкова сложни, объркани и неясни, когато намериш правилния човек. Вече имам нова гледна точка по въпросите с влюбванията и връзките, но това може и да се дължи на скорошното ми прехвърляне отвъд пубертет-границата. Както и да е, ще нищя този въпрос някой друг път. Или пък не, ако има нещо, което да е останало напълно непокътнато и непроменено в живота ми, това ще да е мързелът ми. Да, той е нещо велико. Бих му посветила отделен пост, но това би било някак… противоречиво.
Ето я и равносметката: Животът е нещо прекрасно и пълно с изненади. Бях чела, мисля, че в “Махалото на Фуко” (не се заблуждавайте, стигнах едва до първите десетина страници на книгата и разбрах, че ми е още рано за нея), че животът е махало – понякога си на върха, понякога си на дъното. През повечето време има равновесие, но ние хората сме по-склонни да забелязваме лошите моменти и да приемаме хубавите за даденост. Е, край с това. Отричам всички лоши моменти и ги заклеймявам като нещо незначително и преходно. And so it goes.
Стига толкова за сега, догодина пак :))
09 Aug 2010
by cookie-chanin Lists, Shit Happens, Whatever, Write Me
Искам само да отбележа, че този списък не е плод на някое болно хейтърско съзнание – болно да, но съвсем не и хейтърско! Даже напротив, той е резултат от вродената ми загриженост за хората, благия ми и услужлив нрав и още редица качества, с които вие най-вероятно сте запознати, така че не смятам за необходимо да изброявам. Хайде, за да съм кратка ще го обясня така: бях учтиво замолена от един точно определен бог на войната(dash)барон да изготвя пълен алманах на нещата, които не харесвам по света и у нас за да му улесня живота веднъж завинаги so to say. Ще му се на него, ама де да беше така лесно, МУАХАХАХА-кхъ-хъ-хъ… Та, така, ето какъв е крайният резултат:
Силно не одобрявам:
- злато – под формата на обеци, гердани и други накити, ако малък леприкон ми предложи гърне злато или държавния резерв на Америка примерно, няма да се оплаквам… Много xD.
- „цветът” „фру фру” – и аз нямам идея как точно изглежда, но всички пижами, които баба ми някога ми е подарявала според думите й са негова разновидност. Експертното ми заключение е, че фру фру олицетворява всичко зло и естетически нередно в света. Стените в Ада са фру фру. Not kiddin’.
- манджи, които включват части от лица на животни – очи, уши, вежди etc.
- ТоЗи СпЕцЕфИчНо МаЛоУмЕн НаЧиН На ПиСаНе, КоЙтО кАрА ВсЯкА мОя МоЗъЧнА кЛеТкА дА сЕ гЪрЧи В аГоНиЯ *джуфки* ~~~~ Аз СъМ тЪпА кИфЛа И иСкАм ЦеЛиЯт СвЯт Да ЗнАе ТоВа!!!!!!! ~~~~ *джуфки*
- гъди (ЗНАЕШ за какво говоря!!!)
- инжекции – включва и абокати
- като се замисля, всички тоалетни, освен тая вкъщи
- чакането – аз теб, не ти мен
- понеделниците
- филми със сюжет без логическа последователност
- чушки – във всичките им разновидности, без пълнени
- да ме будят – по всяко време през денонощието regardless the reason
- етнически и расови предразсъдъци
- „Сам в къщи” 1,2,… 5,… 10, 15… etc.
- да ми четат писанията преди да съм ги редактирала [!!!] You know what you did.
- шкембе чорба – и не, не съм склонна на компромиси
- калпави лъжи (ако са майсторски пак получаваш кредит за изобретателност xD)
- „Под игото” – последните две подточки са позоционирани стратегически
- администрацията на СУ
- викащи/нервни хора
- паспортни снимки – освен някои определени xD
- пиле в сладък сос – сладко и солено… пилето се обръща в гроба си, кълна се!
- шофьори, които спират на пешеходни пътеки
- отсечката от коридора, разделяща тоалетната от детската стая… особено след 00:00 часа xD
Засега – толкова, очаквайте нови включвания.
29 Mar 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
29.03.2010
Продай ми парче от душата си,
продай ми трошица добро.
Продай ми мечтите и чудото,
което смело наричаш любов.
Хвани здраво ръката ми ледена
и нека те водя напред.
Усети със сърцето си пламъкът,
усети новият век.
Захвърли всичко старо, ненужно,
всички пътища назад прегради.
Тук няма кой да те види,
бъди тук наистина Ти.
Бъди груб, нечестен, жесток,
бъди жалък, страхлив егоист.
Аз няма защо да те съдя,
разпознавам се в твойте очи.
Споделям копнежа по тъмното,
всичко болно и срамно у теб.
Сега позволи да опитам душата ти,
позволи, макар да горчи.
29 Mar 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Тъй, тъй! Ето какво се случи. Написах стихотворение, what can I say – shit happens иии сега ще го публикувам с уговорката, че не се имам за разбирач в тази област, даже хич, и не съм много наясно как е правилно да се прави. Може би дори не е стихотворение, а само аз така си мисля, who knows xD.
И да, това е посветено на Мони, защото тя е pro-поетесата в екипа ни и окуражи моите първи несигурни стъпки в сферата xD. Посветено е и на други хора, но по този въпрос – толкова *нанананана* xD.
12.03.2010
Където свършва този свят
започвам аз.
В ума ми са небесните простори,
в душата си ти нося светлина.
И плахо моля те
да ме приемеш,
да ме запазиш
без да ме крадеш.
Във теб аз търся сила, упование
и тихо викам те да ме спасиш.
Защото само ти познаваш страховете ми,
и само ти от мен не се боиш.
Previous Older Entries
RSS
Ако живеехме в един перфектен, идеален свят Фейсбук нямаше да е място, където качваме поредната си фотосесия, теглим глупави късметчета с умни сентенции, правим си ферми, пропагандираме предизборни платформи, къпем се в суетата си и пръскаме другите с нея.
You Say What?