06 Nov 2011
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Ако живеехме в един перфектен, идеален свят Фейсбук нямаше да е място, където качваме поредната си фотосесия, теглим глупави късметчета с умни сентенции, правим си ферми, пропагандираме предизборни платформи, къпем се в суетата си и пръскаме другите с нея.
Щях да имам пет и половина приятеля вместо сто и петдесет и нямаше да говорим за времето, а за моята липсваща вяра в другите и себе си. За горчивите ми разочарования или за дълбокото и разтърсващо щастие, което ми носи всяка глътка въздух. Да. Точно така. Защото аз съм противоречива личност, която и сама трудно се разбира. Но те вече знаят това.
Нямаше да е нужно да се изразяваме с по една песен или с по един цитат от книга и да се надяваме, че някой, някъде там ни „чува“, че на някого, някъде там му пука. Щях да знам, че всичко, което пиша има смисъл за всеки, който го чете. Никога не съм имала толкова голяма публика и толкова малко за казване. Мисля, че просто пропиляхме тази изключителна възможност, която новите технологии ни предложиха – да сме близки едни с други въпреки разстоянията, климатичните особености и личните си неразположения. Избрахме вместо това да сме си чужди, почти познати, недокрай изречени.
Ако бях една перфектна, идеална версия на себе си, този неперфектен, неидеален свят нямаше да ми попречи. С това всъщност искам да мотивирам и следващата си постъпка. Не, няма да си оставя пет и половина контакта, но смятам като за начало да премахна от списъка си всеки, с когото не съм общувала истински през последните няколко месеца, всеки, когото всъщност не бих могла да нарека приятел.Малката промяна, която аз правя за себе си, пресягането ми към моето идеално аз.
23 Nov 2010
by cookie-chanin Books, Shit Happens, Whatever, Write Me
Съвсем случайно тези дни, докато си чоплех нещо в книжарницата, ми попадна една малка книжка с доста… нестандартно съдържание. Оказа се гид за самопомощ от онзи тип : ‘Научи се да казваш ‘не’, ‘ Как да сме възможно най-най-най-ефективни в работата си’ и т.н., но този беше нещо като наръчник за печелене на мъжки сърца… за жени с явни психологични отклонения и без всякакви заченки на еманципация. Както и да е, няма да ви товаря с цялото съдържание, ще публикувам само любимите си части. За съжаление книжката беше на английски, така че ще трябва да се примирите с аматьорския ми превод :).
How to capture the heart of Mr Right
Как да пленим сърцето на Г-н Правилен
Treat the men you want like the men you don’t want.
Отнасяйте се с мъжете, които желаете сякаш не ги желаете.
- Няма мъж на земята, който да не обича жени, които сами си противоречат, не знаят какво искат и дават смесени сигнали. Go for it!
Don’t leave the house without wearing make-up.
Не напускайте дома си без грим.
- Като сме започнали, не излизайте и на дневна светлина… Абе хич не излизайте. Великолепна книжка за самопомощ. Как деликатно насажда комплекси за малоценност. Всепак коя жена не иска да чуе, че не е хубава без грим?
Put lipstick on even when you go jogging.
Слагайте си червило дори когато тичате за здраве.
- Няма нищо по-хубаво от естествената красота. Пот, грим и сълзи – viva la beauty.
Be a ‘creature unlike any other’.
Бъдете “същество като никое друго”.
- Не знам, този съвет не се отрази много добре на Ам-гъл.
Don’t cut your hair short – we’re girls so why do we want to look like boys.
Не се подстригвайте късо – ние сме момичета, защо тогава ще искаме да приличаме на момчета.
- Шокирана съм, че няма съвет от рода на: ‘Не носете панталони, една дама не прави така!’ или ‘Корсетите са за вас, не крийте вторичните си полови белези!’ И между другото, ако само едната коса ви отличава от другия пол, никоя книжка на света няма да ви помогне.
Wear black sheer stockings and hike up your skirt – this really entices the opposite sex!
Носете черни прозрачни чорапи и наберете полата си – това наистина привлича противоположния пол!
- Започвам да забелязвам шизофренични заченъци в мисълта на авторката. Значи сме твърде консервативни за къса коса, но магистралното облекло не е проблем, така ли? И между другото не само Г-н Правилен ще намери за неустоим тоалета ви, Г-н Строителен работник също ще бъде изключително впечетлен, да не говорим за Г-н Сериен Убиец – Изнасилвач. В общи линии, този ‘оригинален’ трик е известен на жените по света откакто съществуват найлоновите чорапи, но надали на някой досега му е хрумвала да се опита да го ползва като стръв за свестни, психически здрави мъже. Нищо не ви пречи да опитате обаче!
Always act as if everything is great, even if you are on the verge of getting fired.
Винаги се дръжте сякаш всичко е наред дори да сте на ръба да бъдете уволнени.
- Защото всички знаем, че добрите и трайни връзки се основават на лъжи, измами и лицемерие.
Don’t call him and rarely return his calls.
Не му се звънете и рядко отговаряйте на неговите обаждания.
- Нищо не казва по-добре ‘Харесвам те’ от пълната незаинтересованост към неговата личност.
If you’re desperate to hear his sexy voice – call his answer machine while he’s at work and hang up before the beep!
Ако сте отчаяна да чуете сексапилния му глас – обадете се на телефонния му секретар докато е на работа и затворете преди да чуете сигнала!
- Ще наблегна на частта с ‘отчаяна’. Не смятам, че този цитат се нуждае от повече коментари.
Men feel good when they work hard to see you. Let them!
Мъжете се чувстват добре, когато им се налага по-здраво да се потрудят за да ви видят. Позволете им!
- Да, позволете им също така да се застрелят в крака или да си отхапят езика и после да го изядат. Loads of fun.
Be quiet and reserved on a date – he’ll think you’re interesting and mysterious!
Бъдете тиха и резервирана, когато сте на среща – той ще реши, че сте интереса и мистериозна!
- Или – ето ви една друга гледна точка – че сте тъпа и безинтересна и му е писнало да си говори сам. Просто кимайте и се усмихвайте!
Don’t let him catch you writing your name and his in different combinations.
Не му позволявайте да ви хване докато пишете различни комбинации на вашето и неговото име.
- Първият въпрос, който изниква в главата ми е, защо по дяволите бихте правили подобно нещо, но после решавам, че не искам да знам. Наистина. Не искам.
Don’t tell him what your hairdresser thinks about your relationship.
Не му казвайте какво мисли за вашата връка фризьорът ви.
- Аз имам по-добра идея – не разкривайте на фризьора, зарзаватчията или на момчето от бензиностанцията подробности от личния ви живот. Знам, звучи налудничаво, но нищо не пречи да опитате!
Stop dating a man if he doesn’t buy you a romantic gift for your birthday or Valentine’s Day.
Спрете да се виждате с мъжа ако не ви купи романтичен подарък за рождения ви ден или Свети Валентин.
- Абсолютно. Колкото по-навътре в дебрите на книжката навлизаме, толкова повече истини се откриват пред нас. Какво разбрахме до тук? Качествата, необходими ни за да привлечем Г-н Правилен са: меркантилност, безпомощност, назадничавост, лицемерие, престореност (в държането и външния вид), несигурност и противоречивост. Може да ви се струва, че това звучи абсурдно, но това е само защото е така.
Be discreet about a new relationship. You don’t want your friend sayng: ‘Oh it’s nice to meet you. Sheila has told me so much about you’.
Бъдете дискретна при нова връзка. Не искате приятелката ви да каже: ‘О, приятно ми е да се запознаем. Шийла ми е говорила толкова много за теб’.
- Разбира се, че не, това звучи направо кошмарно. Да пробваме с: ‘Приятно ми е да се запознаем, колко странно, че Шийла никога не ми е казвала нищо за теб’. Само така! Не искаме нещастникът да се почувства по някакъв начин специална част от живота ни, нали? О, да, между другото, това правило ЯВНО не важи за личният фризьор, ако се водим по по-горните съвети. Значи с обслужващия персонал може да фамилиарничим, но недай си боже да споделим нещо с приятелите си.
Hide this book, or any other self-help guides from him.
Скрийте от него тази книга или всеки друг гид за самопомощ.
- Аз бих добавила – изгорете ги, пръснете пепелта и посипете мястото със сол за всеки случай. Но иначе, да, ако притежавате нещо такова напълно в реда на нещата си е да ви е срам. Подкрепям инициативата на авторката. Даже ако всички хора, притежаващи подобни материали го сторят, вярата ми в човешкия род ще се покачи с няколко пункта.
Why you should not discuss the Rules with your therapist:
* She might think you are dishonest and manipulative
* She might try to talk you out of doing it
* She doesn’t realize you have to do the Rules to find Mr Right – и в книгата ‘have to’ е в курсив.
Защо не трябва да обсъждате Правилата с вашия терапевт:
*Тя може да реши, че сте нечестна и манипулативна.
* Може да се опида да ви разубеди.
*Тя не разбира, че вие ТРЯБВА да спазвате Правилата за да намерите Г-н Правилен.
- КЪЛНА СЕ, това е част от книгата! Значи първо, авторката приема по презумпция, че вие ИМАТЕ терапевт. В което няма нищо лошо, имате си някакви проблеми (очевидно) и се опитвате да ги решите. След което, обаче ви съветва да укриете книжката от тях, защото те, като дипломирани професионалисти, биха могли да се опитат да ви посъветват да не следвате Правилата. В който случай, по никакъв начин не бива да се вслушвате в съветите им, защото иначе никога няма да се омъжите и ще си останете стара мома *светкавица**драматична пауза**светкавица*.
Don’t read self-help books that encourage you to pursue men.
Не четете книги за самопомощ, които ви съветват да преследвате мъжете.
- Ах, мисля че авторката ни ревнува. Ако не беше толкова стряскащо психически повредена щеше да е почти сладко.
Let his object in life be to win you over.
Нека неговата цел в живота бъде да ви спечели.
- Да, най-добре да няма никакви други цели в живота. Или да има в мазето олтар с ваши снимки и коса, и нокти. Така ще сте си лика-прилика.
If you think you’re too smart for the Rules, ask yourself: Am I married?
Ако си мислите, че сте твърде умна за Правилата, запитайте се: Омъжена ли съм?
- Боже, тук нещата като че ли станаха малко лични…
В началото реших, че авторката е проявила оригинално чувство за хумор и не очаква от нас реално да спазваме Правилата, след което обаче се допитах до Гугъл и той ми каза, че това всъщност е само една от многото й книги за самопомощ. Ето някои от другите заглавия: ‘The Rules II: More Rules to Live and Love’, ‘The Rules for Marriage: Time-Tested Secrets for Making Your Marriage Work’, ‘Not Just a Patient: How to Have a Life When You Have a Life-Threatening Disease’, ‘The Rules for Online Dating: Capturing the Heart of Mr. Right in Cyberspace’ (да, майка ви беше права, в Интернет наистина бродят опасни луди). Заключението ми е, че или това е най-забавната жена на света, или властите трябва да я обявят за обществен враг и да я затворят по обвинение, че се опитва да саботира репродукцията на човечеството.
?
05 Sep 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Годината е 2010 – вярвате или не, наложи ми се да задържа курсора върху часовника долу на монитора за да констатирам този факт. Както и да е. Минаха горе-долу дванадесет месеца от последния ми съдържащ-лична-информация пост и мисля, че назря момента за нов такъв, следователно и за нова равносметка.
Първи курс отмина, за някои от нас доста интензивно – между работата и лекциите, с вечния недостиг на време, вечното закъсняване, тъпчене в автобуси, нервнечене по задръствания… Не, не беше толкова зле, колкото го изкарвам. Когато влезеш в ритъм и свикнеш с мисълта, че не е физически възможно да си на две места едновременно всичко се нарежда. Поне в главата ти. Реалността продължава да си фучи около теб със страшна скорост, просто на теб спира да ти пука.
Работих – продавах метални блиндирани врати. Ще обобщя това си преживяване така: скука, гарнирана с глупост. Няма нищо по-лошо от това да работиш за хора, които 90% от времето сами не знаят какво правят. Едно мога да кажа, беше екстремно, макар и не събитийно. Липса на движение, липса на творческа мисъл… липса на мисъл изобщо. За щастие това свърши. Сега се подвизавам в книжарница “Хеликон” – Витоша като “книжар-консултант” (честно! имам си и малка табелка :) ). За тези, които ме познават по-добре сигурно е ясно, колко добре се чувствам там сред всичките книги. Съмнявам се обаче да е толкова очевидно, колко добре се чувствам сред хората – за колегите става дума, макар че и повечето клиенти ми пълнят душата. Честно, след блиндираните врати бях решила, че явно това е света на възрастните – гадна работа с досадни злобари, кавги, нерви и прочие. Да не забравя и ужасният шеф-хистерик. Не е така! Има и друго! Честно, ако още не ви се е случило, продължавайте да търсите, там някъде е! Стига толкова за работата, че се увлякох.
Академичният ми живот като че ли най-много пострада от леките трусове. Успехът ми падна на 5 и нещо (още не съм 100% сигурна) и fail-нах един изпит. Честно, срамувам се от себе си. Както обикновено се надцених – все се заемам с повече, отколкото мога да се справя и се мъча да се науча как да жнглирам с Всичкото в движение. Е, този път изпуснах едно-две неща, но вече обещах пред себе си третият семестър нещата да са различни. Развръзката по-късно.
Последният ъпдейт в живота ми е от лично естество. Има някой, който ми дарява усмивки и това някак балансира всички не-толкова-хубави неща, които се случват наоколо. Прави разочарованията по-поносими. Няма да се впускам в подробности, защото това би било в противоречие със златното ми правило за неприкосновен личен живот, но ще обобщя, че нещата никак не са толкова сложни, объркани и неясни, когато намериш правилния човек. Вече имам нова гледна точка по въпросите с влюбванията и връзките, но това може и да се дължи на скорошното ми прехвърляне отвъд пубертет-границата. Както и да е, ще нищя този въпрос някой друг път. Или пък не, ако има нещо, което да е останало напълно непокътнато и непроменено в живота ми, това ще да е мързелът ми. Да, той е нещо велико. Бих му посветила отделен пост, но това би било някак… противоречиво.
Ето я и равносметката: Животът е нещо прекрасно и пълно с изненади. Бях чела, мисля, че в “Махалото на Фуко” (не се заблуждавайте, стигнах едва до първите десетина страници на книгата и разбрах, че ми е още рано за нея), че животът е махало – понякога си на върха, понякога си на дъното. През повечето време има равновесие, но ние хората сме по-склонни да забелязваме лошите моменти и да приемаме хубавите за даденост. Е, край с това. Отричам всички лоши моменти и ги заклеймявам като нещо незначително и преходно. And so it goes.
Стига толкова за сега, догодина пак :))
09 Aug 2010
by cookie-chanin Lists, Shit Happens, Whatever, Write Me
Искам само да отбележа, че този списък не е плод на някое болно хейтърско съзнание – болно да, но съвсем не и хейтърско! Даже напротив, той е резултат от вродената ми загриженост за хората, благия ми и услужлив нрав и още редица качества, с които вие най-вероятно сте запознати, така че не смятам за необходимо да изброявам. Хайде, за да съм кратка ще го обясня така: бях учтиво замолена от един точно определен бог на войната(dash)барон да изготвя пълен алманах на нещата, които не харесвам по света и у нас за да му улесня живота веднъж завинаги so to say. Ще му се на него, ама де да беше така лесно, МУАХАХАХА-кхъ-хъ-хъ… Та, така, ето какъв е крайният резултат:
Силно не одобрявам:
- злато – под формата на обеци, гердани и други накити, ако малък леприкон ми предложи гърне злато или държавния резерв на Америка примерно, няма да се оплаквам… Много xD.
- „цветът” „фру фру” – и аз нямам идея как точно изглежда, но всички пижами, които баба ми някога ми е подарявала според думите й са негова разновидност. Експертното ми заключение е, че фру фру олицетворява всичко зло и естетически нередно в света. Стените в Ада са фру фру. Not kiddin’.
- манджи, които включват части от лица на животни – очи, уши, вежди etc.
- ТоЗи СпЕцЕфИчНо МаЛоУмЕн НаЧиН На ПиСаНе, КоЙтО кАрА ВсЯкА мОя МоЗъЧнА кЛеТкА дА сЕ гЪрЧи В аГоНиЯ *джуфки* ~~~~ Аз СъМ тЪпА кИфЛа И иСкАм ЦеЛиЯт СвЯт Да ЗнАе ТоВа!!!!!!! ~~~~ *джуфки*
- гъди (ЗНАЕШ за какво говоря!!!)
- инжекции – включва и абокати
- като се замисля, всички тоалетни, освен тая вкъщи
- чакането – аз теб, не ти мен
- понеделниците
- филми със сюжет без логическа последователност
- чушки – във всичките им разновидности, без пълнени
- да ме будят – по всяко време през денонощието regardless the reason
- етнически и расови предразсъдъци
- „Сам в къщи” 1,2,… 5,… 10, 15… etc.
- да ми четат писанията преди да съм ги редактирала [!!!] You know what you did.
- шкембе чорба – и не, не съм склонна на компромиси
- калпави лъжи (ако са майсторски пак получаваш кредит за изобретателност xD)
- „Под игото” – последните две подточки са позоционирани стратегически
- администрацията на СУ
- викащи/нервни хора
- паспортни снимки – освен някои определени xD
- пиле в сладък сос – сладко и солено… пилето се обръща в гроба си, кълна се!
- шофьори, които спират на пешеходни пътеки
- отсечката от коридора, разделяща тоалетната от детската стая… особено след 00:00 часа xD
Засега – толкова, очаквайте нови включвания.
29 Mar 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
29.03.2010
Продай ми парче от душата си,
продай ми трошица добро.
Продай ми мечтите и чудото,
което смело наричаш любов.
Хвани здраво ръката ми ледена
и нека те водя напред.
Усети със сърцето си пламъкът,
усети новият век.
Захвърли всичко старо, ненужно,
всички пътища назад прегради.
Тук няма кой да те види,
бъди тук наистина Ти.
Бъди груб, нечестен, жесток,
бъди жалък, страхлив егоист.
Аз няма защо да те съдя,
разпознавам се в твойте очи.
Споделям копнежа по тъмното,
всичко болно и срамно у теб.
Сега позволи да опитам душата ти,
позволи, макар да горчи.
29 Mar 2010
by cookie-chanin Shit Happens, Whatever, Write Me
Тъй, тъй! Ето какво се случи. Написах стихотворение, what can I say – shit happens иии сега ще го публикувам с уговорката, че не се имам за разбирач в тази област, даже хич, и не съм много наясно как е правилно да се прави. Може би дори не е стихотворение, а само аз така си мисля, who knows xD.
И да, това е посветено на Мони, защото тя е pro-поетесата в екипа ни и окуражи моите първи несигурни стъпки в сферата xD. Посветено е и на други хора, но по този въпрос – толкова *нанананана* xD.
12.03.2010
Където свършва този свят
започвам аз.
В ума ми са небесните простори,
в душата си ти нося светлина.
И плахо моля те
да ме приемеш,
да ме запазиш
без да ме крадеш.
Във теб аз търся сила, упование
и тихо викам те да ме спасиш.
Защото само ти познаваш страховете ми,
и само ти от мен не се боиш.
25 Jan 2010
by cookie-chanin Whatever
За да улесня общуването ни! Don’t say I don’t try xDDD
- влъчва /звучи, както се пише/ глаг. След като си отлъчил някого, но се разкайваш за това и се опитваш да се реваншираш като го върнеш – прикоткаш – обратно в орбитата си.
аз влъчвам
ти влъчваш
той/тя/то влъчва
ние влъчваме
вие влъчвате
те влъчват
- гъди /звучи, както се пише/ глаг. Злобно ръчкане в нечии ребра, бъбреци, слънчев сплит – познато още като кормене с пръст.
аз гъдя
ти гъдиш
той/тя/то гъди
ние гъдим
вие гъдите
те гъдят
- хили /звучи, както се пише/ глаг. Проява на свръхпростотия, водеща до плюене на храна и пръскане на кола през носа.
аз (го) хиля
ти (го) хилиш
той/тя/то (го) хилят
ние (го) хилим
вие (го) хилите
те (го) хилят
- смъгля /звучи, както се пише/ глаг. Когато пред теб има стъкло, огледало или друга гладка отразяваща повърхност и ти му дъхваш, така че да се замъгли/запоти и да можеш да нарисуваш на него усмихнато човече или сърчице
аз смъглям
ти смъгляш
той/тя/то смъгля
ние смъгляме
вие смъгляте
те смъглят
- неопрян /звучи, както се пише/ опр. Човек без опора в живота.
- еманентен /звучи, както се пише/ опр. Импотентен, в частност към Ема.
- вакарони с мотка /няма как да разберете как звучи, докато не го чуете/ set phrase Макарони с водка
- съболезновава /звучи, както се пише/ глаг. Съжалява.
аз съболезновавам
ти съболезноваваш
той/тя/то съболезновава
ние съболезноваваме
вие съболезновавате
те съболезновават
- Happy end /звучи, както се пише/ set phrase Щастлива смърт.
- плакла /звучи, както се пише/ същ. Ревла – Диана.
- китица /звучи, както се пише/ същ. Жената на кита.
- изчиша /звучи, както се пише/ глаг. WC
аз се изчишах
ти се изчиша
той/тя/то се изчиша – не може за мъжки род. Тогава е “изшурка”.
ние се изчишахме
вие се изчишахте
те се изчишаха
- възползвачка /звучи, както се пише/ същ. Такава, която се възползва от пиянството на другите!
- диетя /звучи, както се пише/ глаг. Ям само зелени ябълки, препечени филийки и солети ;(. Най-често след Коледа.
аз диетя
ти диетиш
той/тя/то диети
ние диетим
вие диетите
те диетят
- тефтерлес /звучи, както се пише/ опр. Без тефтер, със загубен тефтер.
- глистник /звучи, както се пише, обаче изглежда различно/ същ. Много антипатичен представител на противоположния пол. Често блек-металист.
- глистовица /звучи, както се пише/ същ. Приятелката/любимата на глистника.
- чишла /звучи, както се пише/ същ. синоним: пикла.
- търталясваш /звучи, както се пише/ глаг. Мрънка, досажда.
аз търталясвам
ти търталясваш
той/тя/то търталясва
ние търталясваме
вие търталясвате
те търталясват
- кексиран /звучи, както се пише/ опр. Пренаситен с кекс – домашен, със заливка от течен черен шоколад и лешници. ВНИМАНИЕ: Не може да се употребява с друг вид кекс!
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО: Курабиен речник vol.2
06 Jan 2010
by cookie-chanin Whatever
Нова година – нов скин! ^^
Малко окъснях с това, ама имах проблеми да нагодя Theme-то за мойте си нужди. Още имам проблеми с публикуването на изображения (примерно картинката на тоя пост е много кофти позиционирана…), но като ми остане повечко време ще се заровя за някой подходящ плъгин, който да се оправи и това неудобство.
And the clock stays xP!!!
30 Dec 2009
by cookie-chanin Lists, Whatever
Да, това е списък – някои навици умират трудно, този конкретно е безсмъртен xD. Идеята обаче не е моя, много хора си правят новогодишни списъци с обещания, моят просто е по-… дълъг xD. Soo, anyway, here we goo:
1. Решение №1 за 2010 година е… *съспенс* да не пия повече. Това, разбира се, е невъзможно(crazy roomies etc. xDDD), така че с гузната ми съвест най-вероятно ще постигнем някакъв компромисен вариант… Да пия по-малко примерно – вместо 3 пъти седмично, веднъж месечно – трудно(crazy roomies x 2), но на това трябва да се сложи край! Към ‘Да не пия повече’-решението автоматично се включва: ‘Да не тичам повече по нощница из общежитието‘, ‘щото лекарствата разоряват, както и ‘Да сложа край на маскираните приключения‘със или без знаме, освен може би на Вси Светии и то само срещу бонбони и, разбира се, ‘Да не заговарям повече непознати по коридорите‘ независимо дали е бас или предизвикателство или Бог знае какво, ‘щото вече нямам очи да гледам половината блок. Амин!
2. Започвам СЕРИОЗНО да посещавам всички лекции. Тоя път наистина xD. Дори тея дето почват в 8:30, даже и в понеделник! И повече няма да се успивам – ще оставям телефона на другия край на стаята, та да трябва да стана за да загася алармата, щото след толкова години мързел подсъзнанието ми е постигнало такова ниво на развитие, че успявам да я изключа на сън. Имам подозрения, че го правя единствено посредством силата на мисълта си. Плаша се.
3. Ще съм по-мила с познатите си! И откровена също – ще казвам без бой, когато нещо не е наред, ще споделям и без преди това да трябва да ме напият (и без това би било в разрез с решение №1). Мхм! И ще кажа на всички хора, на които държа, че ги обичам, ‘щото го заслужават след като са още наоколо after all the shit I put them trough xD.
4. Ще порастна! Childhood was fun, but 19 years were more then enough, пък и вече хората около мен започнаха да нервничат. Като заговорихме… Ще спра и захарта, в частност шоколада – явно изкарва най-лошото у мен, да не говорим за хиперактивните пристъпи, пискането и скачането. Yeah, it is that bad. Тази точка май от самосебе си включва и да спра да се заяждам, тръшкам, цупя, плезя и сопкам. Well… I will try, but don’t hold your breath xDDD.
5. Ще имам сериозна връзка! Тоест ще продължи повече от месец! Това, разбира се, предполага НЯКОГА да изляза на среща с някoй, който не страда от тежко психическо разстройство, обсебваща мания, няма приятелка и не е слабоумен. Да, на ВАС ви звучи лесно, ха-ха. Come live my life xDDDD.
6. Ще се науча да мисля по-малко и да действам повече! Ще рискувам! Ще престана непрекъснато да се опитвам да отгатна какво ми готви съдбата или да предотвратя поредната житейска катастрофа. Край! Отказвам вече да се страхувам от последствията, ще правя каквото ми се прави и the hell with it all!! xD
7. Нова житейска стратегия! След 19 години бягане от проблемите сега за разнообразие ще започна да ги решавам и то когато възникнат, а не когато вече са се заплели и са ме завлекли на дъното на поредната драма!
8. Ще се науча да плувам. Абсолютно. Задължително. Тази година наистина! Няма да умра във ваната си!
9. Ще се науча да завършвам започнатото, било то фик, игра, разказ, рисунка, пост… каквото и да е.
10. Ще прочета всички книги от ‘To Read’ списъка ми – will post it here someday… when less lazy xD
Окей, хайде 10 стигат, да не ставам твърде амбициозна, все пак цял живот не успях да се преборя с по-голямата част от заявените по-горе кусури, дали за една година ще се справя не знам… Сега остава само да се надявам да оцелея след посрещането на Нова година (щото тогава списъкът още не е в сила, кхъм) пък за другото ще видим х3
17 Dec 2009
by cookie-chanin Whatever, Write Me
- По дяволите, Реми, защо му даде толкова приспивателно? Сега има да киснем тук…
- Защото иначе щеше да го боли, Дара. Много добре знаеш.
- По мое време не ни тъпчеха с допинг преди трансформация! С всяко поколение стават все по-кекави и по-кекави. Ти пък какво си се разхилила, Ан?
- Каза ‘по мое време’…
Гласовете му се сториха доста познати, но една част от него категорично отричаше съществуването им. Наричаше се разум. Филип отвори боязливо очи и откри, че онова, което преди няколко мига бе отхвърлил като смахнат кошмар си стоеше там и никак нямаше намерение да изчезне с утрото. Всъщност нещата бяха три и явно още не бяха усетили, че се е събудил, така че имаше възможност да ги огледа без съзнанието му да се рее в безметежното щастие на болкоуспокояващите. Явно го бяха затворили в някаква тясна стая обзаведена като килия… Без прозорци, разбира се, все пак когато отвличаш невинни минувачи с цел да ги принесеш в жертва на божеството на плодовитостта не искаш да ти се изплъзнат през някой случайно открехнат прозорец, нали? Надигна леко глава и огледа похитителите си. Мъжът от по-рано се беше облегнал лениво на стената и сякаш дремеше. Изглеждаше на не повече от тридесет, среден на ръст, със светлокестенява, почти руса коса и и мургавo лице. Беше добре сложен, явно спортуваше доста и макар че навън беше студено носеше само един бял потник и протъркани, избелели дънки. Ръцете му едва се подаваха от джобовете, а цялата му стойка излъчваше такова лежерно спокойствие, че ако не беше намръщеното му сковано лице, Филип би помислил, че е някое отлъчено хипи. Зло отлъчено хипи, продало душата си на поредния култ към дявола, но все пак… Добре, този не изглеждаше особено опасен, може би щеше някак да се справи с него. Повече го тревожеха жените, едната си беше откровено смахната и нямаше сила на този свят способна да го убеди в обратното. Премести погледа си на тях и притаи дъх, сякаш се опасяваше, че може да го чуят… Всъщност, изобщо нямаше да се изненада ако можеха. Чернокосата се беше изтегнала на един стол до стената и се люшкаше разсеяно на задните му крачета, докато спореше разпалено с другата жена. Изглежда беше забравила, че той е там, което впрочем напълно го устройваше. Направи му впечетление, колко тъмна беше косата й, стигаше до малко над раменете й, падайки на меки вълни, но беше толкова категорично черна, че всичко останало в стаята изглеждаше сивкаво. Кожата й беше матова, не чак мургава като на мъжа, но по всичко личеше, че си имаше няколко бани. Движенията, както и тона й бяха уверени, сякаш по природа й се полагаше някакво специално отношение и всички бяха длъжни да й го дават. Изглеждаше слаба, макар че Филип не можеше да прецени добре от неудобната си позиция на леглото. Облечена беше в къси, черни панталони и раздърпана бяла тениска с идиотски опулена маймунска глава на нея. Притеснително, но за лош вкус все още не вкарваха в затвора. Виж за отвличане на хора, упояването им и вероятното им убийство беше много възможно да си изпати… Изведнъж другата жена се разсмя силно и Филип премести притеснен поглед на нея. За миг беше решил, че го беше видяла, но явно просто беше казала нещо, което никак не се беше харесало на чернокосата, ако можеше да се съди от киселото й изражение. Луничавата жена изглеждаше млада, най-много на двадесет, докато тази на стола имаше вид на по-скоро двадесет и пет- двадесет и шест годишна. Червенокосата се беше надвесила над съучастничката си и дъгите й, гъсти гъдрици се олюляваха леко в такт с бавните й, премерени движения. Филип отбеляза разсеяно на ум, че за пръв път виждаше такова червено, като сърцето на пламък – ярко и наситено, а нещо в начина, по който светлината на лампите се отразяваше в лъскавите кичури му подсказваше, че притежателката й никога не я беше боядисвала. Докато си мислеше това, момичето вече беше спряло да говори, в стаята беше настанала пълна тишина. Тя беше вперила поглед в пространството пред себе си и се усмихваше на нещо. Странно, но Филип имаше чувството, че се усмихваше на него… Тръпки го побиваха от тази, изглеждаше дребничка и доста слаба, но го стряскаше – и с право! Абсолютно убеден беше, че момента с ножа не беше плод на дрогираното му съзнание. Червенокосата беше облечена с къса бяла рокля, прихваната през кръста с широк бял колан. Отдолу, под роклята до малко под средата на бедрата носеше плътен клин в същия цвят. Беше като бял ангел, като изключим голямото кърваво петно плиснато точно през корема й. Това някак го върна в реалността, кръв – по всяка вероятност неговата – омазана по една от похитителките му. Трябваше да направи нещо. Поне вече не чувстваше тялото си така сковано, явно бяха забравили да го упоят. Сега оставаше само…
- Събуди се – оповести светлокосият мъж без дори да поглежда към Филип. Равнодушният му глас накара кръвта на младежа да се смръзне. Не беше убеден, че дори въпреки липсата на опиати и огромното си желание, беше способен да се изправи, камо ли да побегне.
- Знам, знам, просто като видях как любовно ни гледа, сърце не ми даде да му разваля удоволствието… – промърмори тъмнокосата жена и по лицето и се разля широка, мързелива усмивка.
‘Да-да!’ – възмути се мислено Филип и се поизправи. Приятелите му можеха да си говорят, каквото си искат за вкуса му за момичета, но ‘психично-болна’ все още не влизаше в графата му ‘Търся:’
- Спокойно, мъжки, не рипкай толкова, отровата още не се е разнесла – обади се отново непознатата и се изтегна бавно назад в стола си с прозявка. Филип й хвърли омразен поглед и изскърца със зъби. Бяха го отровили? Какво се случваше? Приличаше на отвличане, но… На кого би му хрумнало да отвлече точно него? Какъв беше той – един неосъществен писател, отхвърлен бивш годеник… Семейството му изобщо не беше заможно. Докато премяташе на ум възможните причини да попадне в тази странна компания погледа му се спря върху протягащата се жена. Имаше нещо неестествено в цялата й поза, стола стоеше на двете си задни крачета, а собствените й крака бяха отлепени от земята. Сякаш беше замръзнала във въздуха или я бяха прихванали с невидими конци, само дето тя продължаваше да си се движи и прозява и явно никак не й правеше впечетление, че си играе със законите на физиката.
- Ам-м-м… – проточи той и отлепи поглед от чернокосата жена, премествайки го на мъжа. Онзи изглеждаше все така слабо заинтересуван от съществуването на Филип или каквото и да е друго около себе си, но пък по-рано беше проявил някакви признаци на здрав разум, а и явно имаше власт над двете смахнати жени.
- Нямам никакви пари – изхриптя Филип и се прокашля за да прочисти гърлото си. Беше пресипнал сякаш не беше ползвал гласните си струни с дни.
- Сигурно никак не Ви е лесно – отговори кратко, но учтиво непознатия и се зарови разсеяно из джобовете си.
Челото на Филип се набръчи объркано. Този подиграваше ли му се?
- Нямам и връзки на високи места. Нямам богати приятели, всъщност почти нямам приятели. Родителите на годеницата ми имат доста пари, но като се има впредвид, че миналата вечер ме замери с годежния пръстен предполагам, че нямате късмет. Разбирате ли?!
- Да, напълно – отвърна мъжът все така небрежно. – Ти си неудачник. Пълен загубеняк. Друго има ли? – той измъкна от задния джоб на дънките си кутия цигари и запали една. Филип се почувства напълно объркан – всичките му органи си бяха на мястото, явно не беше отвлечен за откуп… Според полицейските доклади, които беще слушал по новините оставаше само една опция.
- Няма да проституирам за пари – твърдо заяви той и се изправи до седнало положение в леглото, излъчвайки цялото достойнство, на което беше способен.
Настъпи шокирано мълчание и два чифта объркани очи се обърнаха към него. Жената на стола изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се стовари на земята, а ръката на мъжът беше застинала на средата на пътя си до устата му, с цигара бавно гаснеща между пръстите. Неудобната тишина беше прекъсната от сподавено хриптене, бегло наподобяващо смях. Филип завъртя рязко глава и различи стройната фигура на червенокосата жена на няколко метра от леглото му. Кога се беше приближила толкова?! Допреди секунди беше в другия край на стаята, а сега… Тя направи още крачка към него и той се дръпна навътре в завивките. Не му харесваше отнесената й усмивка, сякаш нямаше връзка с главния мозък. Сигурно така изглеждаха хората малко преди да започнат да отхапват глави на пилета и да танцуват с гащите на главите си. Тревогата му като че ли никак не я притесни, даже напротив, очите й бляснаха игриво и силуетът й потрепери, все едно я гледаше през екрана на телевизор, който предаваше много лоша картина. Очите на Филип засмъдяха от усилието да я фокусира и той ги затвори. Когато ги отвори отново от нея нямаше и следа.
- Какво сладко, малко пате – прозвуча гласът й в ухото му и той подскочи изнервено. Преметна се в леглото и се строполи по лице на пода, но дори там го застигна звънкият й смях.
- Не беше прав, Реми, това всъщност се оказа доста забавно – изчурулика червенокосото момиче и Филип ясно различи, че гласът й идва от друго място в стаята. Усети отново кръвта си да кипва. Какво беше това, някакъв експеримент? Тези хора явно не бяха с всичкия си!
- Кои сте вие по дяволите!? – кресна той, окрилен от внезапния прилив на ярост и отметна завивката с идеята драматично да се изправи на крака, но му призля и реши да остане седнал – Какво искате от мен?
- Мога да гарантирам, че не търсим секс услугите ти, макар че не се съмняваме, че си изключително надарен в тази област – ухили се мъжът и изтръска цигарата си на пода, което предизвика продължително сумтене откъм жената на полюляващия се стол. Това изглежда не го притесни, защото той просто сви рамене и продължи със същия спокоен, равнодушен тон. – Хм, имаме доста неща да ти обясняваме и показваме, повечето няма да ти харесат, но предполагам все отнякъде трябва да се започне… Аз съм Реми, онова малко кълбо щастие и любов е Дара – посочи той чернокосата жена, която още го гледаше на кръв – А червенокосата фурия, с която вече има честта да се запознаеш по-отблизо е Ан. Причината пътищата ни да се пресекат е че си мъртъв… Сега идва момента, в който ти изпадаш в истерия и отрицание…
- Мъртъв?!? – кресна Филип и подскочи в леглото.
- Моля те, завий се или престани да квичиш и да се мяткаш…
- Исках да вляза в ролята… – измънка Филип и едва сега осъзна, че дрехите му не са на него. Грабна чаршафа, който така лекомислено беше захвърлил и се заметна нервно под съпровода на хоровия женски кикот.
- О, спокойно, не е като отдолу да криеш нещо, което вече да не сме виждали… – ухили му се съчувствено Дара и му намигна, така че кръвта бързо напълни лицето му.
- Да, обаче това отдолу надали е виждало нещо като вас… – промърмори тихо Реми, но достатъчно високо, че да предизвика вълна от хм-кане и злобни погледи.
- Да се върнем на частта с умирането ми! – нервозно повиши глас Филип и се обърна към Реми, тъй като беше единствения присъстващ в стаята, който в този момент не му се хилеше многозначително. – Аз съм тук, дишам, говоря, следователно съм жив, а вие сте луди. Или душевно болни ако предпочитате. – припряно добави той мятайки несигурни погледи на двете жени.
- Всъщност не дишаш. Да, знам, трудно е да го осъзнаеш понеже си свикнал да го свързваш със съществуването си, със живота си, но това е вече минало. Живота ти е минало. Това е задгробният живот. Ти си вампир.
Филип зяпа няколко секунди мъжа пред себе си, напъвайки се да не избухне в смях, след което си наложи сериозната гримаса и с възможно най-равен глас попита:
- Това значи ли, че като изляза на светло кожата ми ще свети все едно е, сещаш се, диамантена?
- Проклета да си Стефани Майер… – изсумтя Дара и изцъка с език.
- Хей, хей, аз харесвам книгите! – нацупи се Ан и двете жени си размениха сприхави погледи, сигурен признак, че назрява скандал.
- Това е защото си… – започна Дара, но Реми повиши глас и я прекъсна.
- Ако излезеш на слънце кожата ти ще се напука, ще започне да се бели, после ще се появят мехури, ще започне да се свлича… Абе, най-добре стой на сянка.
- Ъхъъъ… – проточи Филип разсеяно. От известно време беше спрял да слуша и се беше концентрирал върху това, че от три минути не си беше поемал въздух и това изглежда изобщо не тревожеше организма му. – Странно…
- О, това е само върхът на айсберга, ще става все по-странно и по-странно. Липсата на необходимост от кислород е просто страничен ефект от смъртта. Скоро ще започнеш да усещаш нещата свързани с това, че си вампир – по-бързи рефлекси, нощно виждане и, разбира се, Дарбата.
- ‘Дарбата’? Какво по дяволите е това? – замаяно попита Филип, поемайки си дълбока глътка въздух. Нищо. Нямаше разлика, даже му се стори как белите му дробове се разгъват, но някак мудно, сякаш от известно време не им се беше налагало и сега това ги затрудняваше.
- Това е нещо като компенсация от Проведението, че ни е преебало. – услужливо обясни Дара. – Немъртвите, както се наричаме, имаме различни способности, сещаш се, като на супергероите. Обзалагам се, че от нас са изпагиатствали идеята. Както и да е, твърди се, че Дарбата е индивидуална и специфична за всеки, например моята дарба е баланс – мога с лекота да се катеря по високи сгради, да изпълнявам различни акробатични номера, да ме видиш само какви чудесии правя на въже…
Ан прочисти гърло раздразнено и прекъсна самовлюбения монолог на Дара.
- А, да, а Ан е бърза. – ухили се озъбено чернокосата жена и се оплези детински на другата.
- Предпочитам ‘развива висока скорост за отрицателно време’, много благодаря! – сопна се Ан и отвърна с подобаваща гримаса.
- А той какво, може да лети? – с изнемощял глас попита Филип сочейки Реми.
- О, не. Той е просто човек – махна снизходително с ръка Дара.
- Не съм просто човек, аз съм Пазител, най-високопоставената длъжност след Старейшина в Съвета. Изисква години безмилостна подготовка – както физическа, така и психическа! Много лишения и самодисциплина! Мога да боравя с всички оръжия, които човечеството познава, а имам и необходимите познания да боравя и с такива, които не познава. Освен всичко друго съм и основен кандидат за тринадесетото място в Съвета и съм убеден, че щом достигна необходимата възраст ще ме изберат. Засега обаче просто съм надзирател на тази детска градина – последното изрече с такава болка и самосъжаление, че човек трябваше да има сърце от камък за да не му влезе в положение. Филип обаче беше твърде зает да осмисля случващото се.
Така, ето какви бяха фактите до този момент – той, Филип, явно беше нападнат от тази скромна група лунатици. Предполагаше, че се е случило на тъмната алея до кооперацията на Деби. Спомените му от случката бяха доста размити, което най-вероятно се дължеше на удара по главата, но беше категоричен, че беше мернал няколко силуета до кофите с боклук преди да загуби съзнание. Те явно бяха и наркотрафиканти и му бяха дали нещо, което му объркваше мозъка и го караше да си мисли, че не диша, а и сигурно и те бяха взели и затова толкова бяха толкова убедени, че са немъртви или Пазители или там както се наричаха. Всичко щеше да е наред. Просто трябваше да ги изчака да заспят или идат за още дрога и да се измъкне. Според това, което беше чел наркоманите не бяха много адекватни…
- Виж, знам че ти е трудно да се примириш с новото си положение, но нещата са такива, каквито са и толкова. – със съчувствие поде Реми. - Не можеш нищо да направиш по въпроса. Вината не е твоя, просто ти се е случило нещо неприятно. Сега обаче трябва да поемеш отговорност, разбираш, че не можеш да се върнеш към стария си живот, нали? Погледни го от добрата страна, той явно и без това е бил скапан. Искам да кажа, всичко онова за бившата годеница и за приятелите и…
- Искам да поспя малко – прекъсна го Филип и се отпусна уморено на възглавницата. – Трябва да помисля.
- Да, да, разбира се – изправи се Реми и махна на жените да го последват.
- О, не, къде си мисли че отиваш – сопна се Дара и застана решително пред Пазителя, размахвайки заканително пръст. – Виж какво направи, навсякъде по земята фасове и пепел! Това е моята стая, казах ти да го заведем в твоята, но ти не! Сега искам да почистиш! Само да съм намерила и половин цигара на пода като се върна! – тъмнокосата жена тръсна глава ядосано и се врътна елегантно на пръсти, напускайки стаята с маршова стъпка. Ан през цялото време не беше откъсвала поглед от Филип, а сега на челото й се беше образувала дълбока бръчка. Тя наистина го притеняваше, имаше чувството, че главата му е направена от плексиглас и единственото, което тя трябва да стори за да разбере, какво си мисли е да присвие очи… Както беше направила сега… И да види, какво мъти отчаяния му мозък.
- Хъ-хъ, тя още си вярва, а? – обади се Реми, кимвайки към вратата, през която току-що бе изфучала Дара и мушна мързеливо ръце в джобовете си. – Е, хайде, Ан, не искаме да пречим на новият ни приятел, нали? Ще си играеш с него утре – той я подкани с жест към вратата, усмихна се на Филип и двамата най-сетне напуснаха стаята.
Филип седна на леглото, отброи много бавно до хиляда… После се сети за ножа на кръста на Ан и отброи още по-бавно до три хиляди, след което скочи от леглото и затърси дрехите си. Трябваше на всяка цена да се измъкне от това свърталище на откачалки. Здравият му разум зависеше от това!
Previous Older Entries
RSS
Ако живеехме в един перфектен, идеален свят Фейсбук нямаше да е място, където качваме поредната си фотосесия, теглим глупави късметчета с умни сентенции, правим си ферми, пропагандираме предизборни платформи, къпем се в суетата си и пръскаме другите с нея.
You Say What?