RSS“Бог знае” – Джоузеф Хелър
03 Feb 2010 3 Comments
in Books Tags: god knows, joseph heller
Това е историята на Давид, израелският цар познат ни още от Библията. И дотук приликите със Светото писание свършват и започва тъкуването на Джоузеф Хелър, а той има по-различно виждане за нещата…
На смъртния си одър Давид, някогашният бляскав герой, сломил Голиат и властвал умело над цял Израел изпитва терзания. Сам той ни излага малко по малко целият си живот без да си пести прегрешенията, страховете и колебанията – с щипка пиперлив сарказъм и ирония той ни въвежда в същината на пълнокръвното си, лишено от преувеличения съществуване. Това е Давид, грешникът, любовникът, борецът, царят, момчето, мъжът… човекът. Без страх и без срам той хвърля поглед назад и с горчивина и насмешка резюмира житейския си път, отбелязва паденията си, гордее се с победите си и се срамува – или не чак толкова – от греховете си. И докато пламъкът на живота му бавно гасне, единственото, което великият цар търси е единение с Бог (или извинение, както Му е угодно), с когото не си говорят от известно време и нито един от двамата не е склонен да отстъпи. Междувременно на плещите Давид лежи и недоуреденият проблем свързан с прекия му престолонаследник, а по този въпрос твърде много хора са склонни да дават съвети и мнения…
А какво знаем ние за Бог? А за неговите пророци? Дали те са харизматичните, смирени образи, които Библията и църквата ни представят? Дали и на тях не им се е случвало да изпитат колебание в себе си и във вярата си, да проявят малодушие или да съжалят за постъпката си, независимо, че е била наложена от по-висша сила. Дали не им се е искало отвреме-навреме да пратят по дяволите един определен Отец и неведомите му пътища? Тази книга определено не е за ревностни вярващи… Тя не дава отговори и целта й далеч не е да поставя въпроси. Това, което прави е, че представя Давид – един от най-ярките образи в Библията – по начин, по който малко християни биха си позволили да го видят: просто човек. Не издигнат на пиедестал водач и проповедник, не дясната ръка на Господ, а псуващ, недоволстващ човек, белязан с всичките слабости на своя род. Go figure, както казва корицата.
Това, което наистина грабва в книгата не е сюжетът. Самата история ни е до болка позната, милиони пъти предъвквана – особено за тези от нас посещавали СИП-ове по религия etc. Да, първоначалоно е малко шокиращо да се сблъскаш с този циничен прочит на Библията – “ОМГ, хората наистина ли пишат такива неща?!” е първата ти реакция, плътно следвана от “Ама това е някак нередно, подкопава авторитета на такава колосална институция като Църквата…” и най-накрая завършваш с “И никой не се е заловил да гори изданията? Хм…” и накъде в този момент решаваш дали да палиш или да четеш.
Но и това не е основната причина, поради която книгата така ме погълна. Признавам, че не съм вярваща, но съм израстнала християнско семейство и изпитвам известна толерантност към религията. Все пак това, което човек трябва да има на ум за да не започне в един момент да гори книги… а в последствие и хора е че писането, както и киното са субективни изкуства, тяхната цел не е да обръщат мирогледа ти – макар че доста често го правят – а да ти доставят удоволствие. Е, що се отнася до мен, добрият смях си е еквивалента на удоволствието в най-чистата му форма, а в тази категория Хелър както обикновено е безпогрешен. Както споменах, сюжетът е меко казано придвидим – пък и когато главният ти спойлер е Библията няма как дори недоволството си да изразиш както подобава – затова пък вътрешният свят, на героите му е неповторим. Диалозите, както обикновено са на ниво, дори всичко друго в книгите на Хелър да беше чист боклук, бих ги чела само заради тях. Писателят има прекрасната способност да влага много емоция и смисъл в съвсем малко думи и да изопачава дребните неща по възможно най-комичен начин. Той ни показва един съвсем непознат Давид, циничен, забавен, грабещ с пълни шепи от живота и не съвсем на ‘ти’ с Бога. Не знам как това е въздействало на другите чели книгата, но лично на мен този образ ми беше много по-близък от библейския и ми даде повод да се хиля продължително – най-често и доста злокобно – до късно сред нощта. Препоръчвам я на всички ценители на добрия смях ^^.
Коментари