Tennousei Asylum

Уоу. Звучи невероятно, но написано на хартия е още по-страховито. И не, не говоря за текста, който ви поднасям, а за усещането, което изпитвам в момента. 2007 – последната година през която писах по Tennousei Hime, а ето че сега цели три години по-късно почти съм успяла да стигна до финала на първа глава. Да поставя началото на истинската история, която вече е претърпяла толкова много промени, че не виждам дали изобщо би могла да получи желаният от мен край.

Не знам, не съм сигурна по-точно на кого трябва да бъда благодарна. Може би на всички онези мои познати, които не се отказаха от надеждата, че Tennousei Hime все някога ще получи достойното си продължение. Надявам се тази част от него да е наистина такава. За три години много неща са се променили, препрочетох някои стари писания и видях, че стилът ми е претърпял някои промени, не всичко от които харесах, но понякога е трудно да седнеш и да напишеш нещо. При мен това е проблем. Не само защото имам изключително високи изисквания към самата себе си, но и защото историите които творя не винаги са това, което искам и когато не харесам нещо ми отнема много време за да го претворя до положение, в което думите и изразите в него да ме задоволяват като читател, а не само като автор.

Но стига съм дрънкала вече. Иде ред на не много дългото, но може би поне малко по-интересно от последното, което ви поднесох продължение.

Chapter 2 Part 1

City of Poison Apples

(Part 2)

Дневниците на вампира: Борбата

Ех, колко много време мина от последният поздравителен пост… Добро утро приятели и на вас случайно попаднали тук посетители. Утрото леко е отминало вече, но аз си стоя насред топлата стая, с надуто до пръсване парно, увила съм се в топли дрехи и редувам аспирини с кафе. Чудничко!

И докато се наслаждавам на изкуствената топлина и контрастта й със сивото ежедневие отвъд прозорците се питам коя ли книга да подхвана. А вариантите не са никак малко. Започнала съм четири, коя от коя по-хубави и интересни – “Град от Кости”, “Човекът вълк”, “Рептилия” и “Похитителят на мълниите”. Явно изборът ми ще бъде затруднен, но предвид колко ми е тегаво ще се насоча към шеговитата и лекичка история на Пърси Джаксън…

Дракула – Немъртвият by Dacre Stoker
My rating: 5 of 5 stars
Все още съм в процес на четене, но въпреки че е писана по записки на самият Брам Стокър, героите ми се струват твърде променени.

Книгата е много свежа. Едно истинско превъплащение на света на вампирите такъв какъвто го познаваме от старите филми и книги, от жестоките и кървави легенди на съседна нам Румъния. И все пак романът е пропит със светлината на “новото време”. От всяка една страница лъха повеят на голямата промяна. Действието се развива в началото на миналия век, когато откритията вече са направили първите стъпки по пътя на големия успех.